Има ли вълк, има и начин

В стаята се надигна ропот.

— Какво ще стане със Салем, когато си тръгнем? — попита някой от възрастните. — Кой ще поеме ресторанта ми?

— Ами моята адвокатска кантора?

— А противопожарната служба?

— Какво ще стане с учениците ми?

— А с моите пациенти?

Нажежената атмосфера бързо премина в паника. Това бяха хора с положение, които се чувстваха отговорни не само за себе си, но и за цялата общност. Господин Д. наистина ли смяташе, че ще заминат, изоставяйки всичко? Кой щеше да заеме мястото им? Как щеше да функционира обществото без тях? И какво щеше да стане с тези, които оставаха?

Забравяйки правилото на родителите си да не стои близо до телевизора, Франки приближи монитора и попита:

— Сигурен ли сте, че това е най-доброто решение?

Господин Д. се наведе към камерата, чието кръгло око се отрази в очилата му.

— Госпожице Щайн?

Франки кимна.

Той се отпусна назад в белия си капитански стол и допря пръстите на ръцете си.

— Да, чувал съм за вас.

Франки засия.

— Благодаря.

Някои от възрастните се подсмихнаха.

— Съжалявам, сър. — Виктор сложи ръка на рамото на дъщеря си и я дръпна назад. — Съвсем скоро е родена. Онова, което се опитваше да каже, е, че някои от нас се умориха да понасят униженията. И искаме да останем.

— Лесно ви е на вас — троснато рече Мади Горгон, майката на Дюс. — Франки не е участвала във филма.

— Напротив, участва — твърдо рече Вивека.

— Да, но само с гласа си — подчерта Корал, лелята на Блу. — Не е ли странно, че по време на интервютата тя остава извън кадър? Сякаш предварително е знаела какво ще ни сполети.

Сякаш тръба на прахосмукачка засмука корема на Франки и тя загуби самообладание.

— Имахме само една камера! — изплющя гласът й. — Сигурно можех да седна в скута на събеседника си или да завържем камерата за някое махало, но…

Виктор предупредително сложи ръка на рамото й и тихо каза:

— Достатъчно.

— Това беше страхотно — прошепна в другото й ухо Били.

Но Франки бе твърде разгневена, за да се усмихне.

— В какво точно обвиняваш дъщеря ми? — попита Вивека.

На екрана господин Д. с приглушен глас даваше поръчката си за обяд на сервитьорката.

— Мисля, че знаеш в какво — отвърна Корал. — От деня, в който се пръкна, това момиче не прави друго, освен да забърква каши.

Франки пусна искри.

— Чакай малко, Карол — намеси се Рам де Нил, настанил се удобно в едно от креслата.

— Казвам се Корал.

— Моята Клео също не е участвала във филма — продължи той. — Нали не намекваш, че е имала някакви скрити мотиви?

— Може би.

— Тогава нека ти дам един съвет. — Докато той говореше, Клео застана до него. — Може би ти трябва да контролираш племенницата си повече.