Фосикър

Макар да го очакваше, Слав отрони дълбока въздишка и се отпусна.

— Не зная какво да кажа — смачка и прибра шапката в джоба. Това беше страхотна новина.

— Сега ще попитате какви са прогнозите, нали?

— Какви са прогнозите? – автоматично повтори Слав.

— Зависи — уклончиво отвърна докторът. Стана, отвори бял шкаф със стъклена вратичка и извади оттам две чаши. Подаде едната на Слав, а другата вдигна и огледа критично.

— Вода? — предложи той.

— Малко – Гърлото на Слав беше сухо.

Докторът се приближи и му наля, а после наля и на себе си. Двамата отпиха почти едновременно.

— Та, казахте, зависи – колебливо поде Слав.

— Да, да, млади човече. Зависи. Парализата е такава, че сама няма да може да се движи никога вече. Но това си го знаете.

— Така ли? – посърна Слав. Подозираше това, но не искаше да повярва.

— Обаче, ако платите за екзоскелет, ще може да се движи достатъчно. Ще се обслужва сама, дори ще може да излиза. Почти пълноценен живот, нали? Аз ще извърша операцията по монтажа и адаптацията. Ще трябва да се прикрепи към някои мускули, сухожилия и така нататък. Сложно е, но ще го направя. Какво ще кажете?

— Колко? – Слав наостри уши.

— И пак опираме до думата „зависи“. Всичко е относително, млади човече.

— Защо? – повдигна се и приседна на края на кушетката.

— Защото това, което предлагам, е с физическо управление. Мисля, че ще се получи, защото тя има наченки на раздвижване.

— Какъв друг вариант има?

— Има и с невронно управление, най-ново поколение, но той е много скъп. Направо ви казвам — няма да можете да си го позволите. Движи се общо, взето само с мисъл, ако мога така да се изразя, макар, че е много по-сложно от това. С такъв екзоскелет, Нели ще може напълно пълноценно да живее живота, който заслужава един млад човек.

Слав глътна водата на един дъх и протегна ръка:

— Още малко.

Докторът му досипа и напълни чашата. Слав я пресуши на няколко глътки.

— Колко? — остави чашата.

— За кой екзоскелет?

— За този, новия.

Докторът отиде до бюрото си и отвори горното чекмедже. Извади оттам книга с илюстрирани твърди корици. Отвори я и започна да прелиства, като от време на време плюнчеше показалец. Слав стана и приближи. Надвеси се и затаи дъх. Очите му се фокусираха върху текста, но не го разбираше. Латински наименования, цифри, таблици. Беше оформено като каталог.

— Приблизително, ако я правим тук, и ако аз…

— Колко? – прекъсна го Слав.

Докторът се усмихна, но не отговори. Отвори чекмеджето и извади празен лист хартия. Прегъна го надве и започна да драска отгоре му, като от време на време поглеждаше в каталога.

Не след дълго вдигна глава:

— Да речем, около осемдесет хиляди.

— Готово!

Докторът затвори каталога и изправи глава. Взря се в очите на Слав.

— Осемдесет хиляди. Да, това е цената. Изработката, поставянето, моята такса, таксата за болницата, адаптацията, контролните прегледи, всичко. Невронният екзоскелет е уникален и се изработва за конкретна структура.