Придворната дама

Салонът на Катерина Медичи беше уютен, тя умееше да подчертава простотата на иначе твърде пищните предмети. В средата на помещението имаше голяма маса от резбован орех, чиито крака бяха оформени като четири грации. Върху масата акуратно бяха подредени писма, хартия, пера и географски карти, а до една от стените беше пътническият сандък на Катерина, пълен с избрани книги, които тя взимаше със себе си при всяко излизане от Париж.

Една-единствена картина украсяваше стената, чийто сиво-зеленикав цвят винаги й напомняше аромата на тамян. Платното беше голямо и изпълнено с неестествено издължени голи тела, които се извиваха в необичайни пози под острата светлина. Росо Фиорентино. Тя помнеше, че като малко момиченце се беше запознала с художника в Рим, след като техният сродник Джулио беше избран за папа. Вече щеше да се казва папа Клеменс — този сериозен и нервен мъж, чиято несигурност винаги обземаше и нея и я правеше неспокойна. Когато по-късно фамилията Строци пропъди Катерина и семейството й от Флоренция, тя се върна в Рим, за да живее с Джулио. Но тогава художникът вече беше отпътувал за френския двор по покана на Франсоа I и тя го видя отново едва след проклетия си брак с идиота Анри, сина на Франсоа. На Катерина й се струваше, че по някакъв начин нейната съдба и тази на Росо Фиорентино си приличат. Той също беше роден във Флоренция, също беше живял в Рим и беше завършил живота си в Париж, където — по всичко личеше — и тя щеше да прекара последните си дни. Всъщност разгорещените фигури в картината на Росо не й харесваха чак толкова много, намираше ги вулгарни и карикатурни, но самият той й беше станал симпатичен, а и познаваше Флоренция и Рим и разбираше какво означава да ти липсват. Безплодна на творци земя беше Франция. Трябваха й италианци като Росо и Приматичо, за да я накарат да разцъфти.

Катерина Медичи беше на четиридесет и осем години, но изглеждаше по-млада. В родината си беше усвоила изкуството да се грижи за кожата си и нямаше почти никакви бръчки. Чертите й бяха правилни и ненатрапчиви, а като по-млада със сигурност биха я нарекли хубава. Сега страните й бяха понатежали, имаше намек за двойна брадичка, но кралицата майка все още излъчваше онази сила, която запленяваше и подчиняваше толкова хора. Беше облечена изцяло в черно, с изключение на бялата нагъната яка, единствената точка, по която се съобразяваше с модата. За пръв път беше облякла черното вдовишко облекло преди осем години.

Осем дълги години. Колко се беше променила оттогава. Колко неща се бяха случили.