Загадката Колумб

Хората му бяха въоръжени с пушки. Тримата се изкачваха по стръмните склонове на Сиерас де Бастидас — „Планините — крепост“, както ги нарекли испанците. Дедите на Бене — избягали роби, използвали тези хълмове като крепост срещу бившите си господари. Те наричали себе си с различни имена — катавуд, йенкункун, чанкофи. Испанците от своя страна ги кръстили симарони — неукротими, диви — или марани — прякора, с който се обръщали към ловците на диви прасета. По-късно станали марони, възприемайки френското наименование за избягали роби. И това име останало.

Тези трудолюбиви хора построили градове, които кръстили на своите основатели — Трелони, Акомпонг, Скотс Хол, Мур, Чарлс. Спели с жените от местното племе тайно, проправяли пътеки през девствената пустош и се сражавали с пиратите, които редовно нападали Ямайка. Планината се превърнала в техен дом, а гората — в техен съюзник.

— Чувам Биг Нани — добави той. — Само тя може да лае по този начин. Да, тя е. Винаги е била водач.

Беше я кръстил на Гранди Нани — вожд на мароните от XVIII век, превърнала се във велик духовен и военен лидер. Ликът й красеше банкнотата от 500 ямайски долара, въпреки че беше по-скоро плод на въображението, а не реалният й образ. Историята не беше съхранила нито портрет, нито достоверно описание на тази смела жена и бе запазила единствено легендите за нея.

Бене си представи какво се случва на около половин километър от тях. Кучетата с червено-кафява и обсипана с петънца козина тичаха на метър след Биг Нани — едри като мастифи, но запазили пъргавината на хрътката и смелостта на булдога. Тя ревниво пазеше водещата си позиция и никога не позволяваше на някое от мъжките да излезе пред нея. Преди време едно се опита да оспори лидерството й и свърши със счупен врат от мощните й челюсти.