Изневяра в рамките на приличието

— Нещо от сорта… еди-какъв си ензим… за стомаха е неотразим?

— Аха. Пиеш ензими и организмът ти спира да ги образува. Но кого го интересува? Днес фармацевтичният бизнес е един от най-печелившите. Готови са да те направят зависим от лекарствата си и след това да те тъпчат с тях, ако може цял живот за твоя сметка.

— Знаеш ли, ти си готова за политик — оставах поразена от красноречието на Динка аз. И все пак, каквото и да говори Костя, Дудикова е уникална. Кой друг би могъл да работи в медицински център и да бъде убеден противник на лекарите? Впрочем, тя не си афишираше позицията. Споделяше я само с мен периодично и по малко. Най-вече, когато в работата й станеше нещо. Тогава изгаряше от благороден гняв.

През останалото време старателно помагаше на своя център да се обогатява за сметка на всички хронично и неизлечимо болни от всякакви дреболии пациенти. Най-доходоносни бяха пациентите за козметични интервенции. Останах изумена колко средства се пилеят на вятъра в надежда да доближим абсолютно нормалните си тела до кльощавата мечта, наложена от моделиери с нетрадиционна сексуална ориентация.

— Само за проклетите антицелулитни процедури отиват толкова пари, че и двете с теб бихме могли да си купуваме по едно жилище всеки месец — ядосваше се Динка.

— Нищо, нищо и на нашата улица ще изгрее слънце — свивах юмруци аз. Понякога, обаче Динка забравяше всички социални несправедливости и заобичваше работодателите си с цялата си хомеопатична душа. Обикновено това беше свързано или с повишение на заплатата, или с раздаването на извънредни премии. Ставаше и по време на купони след приятно прекарване с ръководството на медицинския център. Като главен счетоводител (пост, за който се беше борила няколко години със зъби и нокти, без да се спре пред нищо) тя се грижеше усилено за благосъстоянието на работодателя си. И макар и да не харесваше медицината като цяло, Дудикова се отнасяше с нежна любов към своя медицински център. Такива ми ти работи. Трудовите й подвизи не оставаха незабелязани. Динка я обичаха и я ценяха на работното й място, особено собствениците. Съответно на всички купони на нея, а покрай нея и на мен, й се полагаха най-хубавите места, куп комплименти и знаци на внимание. Динка беше родена за главен счетоводител, а аз тихо се греех от лъчите на нейната слава. И този път беше така. Хубаво парти, за което не се бяха стискали.