Вестителят на бурята

— Не се тревожете, милейди. Казват, че наследникът на херцог Логар е много красив младеж. Широкоплещест и добре образован. Сигурен съм, че ще е чудесен съпруг.

— Тогава ти се омъжи за него, Одака. Можеш да вземеш и роклята — тя посочи към кафеникавата грозотия, която регентът още държеше в ръцете си.

Одака си пое дълбоко дъх, но този път не се разгневи, изглеждаше само разочарован. Джанеса осъзна, че се е показала капризна и разглезена. Беше забелязвала подобно поведение у други благородници и го ненавиждаше, ала сега не успяваше да скрие негодуванието си. Уредените бракове може и да бяха нещо нормално за аристократите, но не и за нея. Винаги по-голямата ѝ сестра Лисбет беше представяна на изтъкнатите гости и Джанеса можеше да остане в сянка, незабелязана. Тя беше блудната по-малка дъщеря, червенокосата вълчица на семейството, на която бе позволено да тича по бойниците и да се боричка. Сега всичко се промени и тя се озова в центъра на сцената като най-прочутия актьор на пътуваща трупа. Това не ѝ подхождаше и беше решена да изрази негодуванието си пред всеки, който би я изслушал.

— Ще се погрижа утре да дойде друг шивач — каза Одака и преметна роклята на ръката си.

— Както желаеш — отвърна тя, победена от спокойствието му. Не успя да го провокира и неволно му се възхити.

— Милейди — каза Одака, поклони се и напусна стаята.

— Можеше да е и по-зле — отбеляза Грайе, щом голямата дъбова врата се затвори зад него.

— Не ме е страх от Одака Дуур — отвърна Джанеса, макар да не беше убедена в думите си. — Единственото, заради което бих искала да стана кралица, е да отърва Скайхелм от неговото влияние. Нямам представа защо баща ми го държи тук. Чужденец за регент? Как изобщо му е хрумнало подобно нещо?

— Баща ти му вярва, а досега не е грешил.

— Баща ми вярва на всеки, който му е предан, а Одака определено издава правилните звуци в това отношение. Той спаси живота на татко при битката с аеслантите, или поне така казва Гарет, но все пак в него има нещо, което не ми харесва.

— Какво — това, че е чужденец, или това, че баща ти го слуша?

— Нищо подобно. Баща ми може да слуша когото пожелае, но ако си мисли, че съветниците му ще ме командват в негово отсъствие, много се е объркал.

— Значи няма да се срещнеш със сина на херцог Логар?

— Ще правя каквото си искам и ще говоря с когото си искам.

Протестите на Джанеса не изличиха дяволитата усмивка на Грайе.

— Сигурна съм, че така ще направиш, но казват, че бил голям хубавец — Грайе издаде челюст и събра очи, като разкриви красивото си лице в доста бандитска гримаса. — И бил широкоплещест, не забравяй. — Тя закрачи из стаята като кривокрака горила и разсмя Джанеса от сърце.

— Когато синът на херцог Логар дойде в двора, аз ще съм съвършената дама — отвърна Джанеса, щом се поуспокои. — И съм сигурна, че той ще е съвършеният благородник; ще говори за мечове, лов и война, а аз ще съм отегчена, но няма да го показвам. После той ще ми целуне ръка и готово.