Огън и кръв

За няколко дни имало страх, че Бурен край може да понесе същата съдба като Харънхъл, защото дъщерята на Аргилак Арджела залостила портите си при приближаването на Орис Баратеон и войската на Таргариен и се самообявила за Кралица на Бурята. Наместо да подвият коляно, бранителите на Бурен край щели да умрат до последния, заявила тя, когато кралица Ренис прелетяла с Мераксес в замъка за преговори.

— Можете да превземете замъка ми, но ще спечелите само кости и кръв и пепел — заявила тя… но войниците от гарнизона явно не искали да умрат. Онази нощ те вдигнали знаме за мир, отворили широко портата на замъка и доставили лейди Арджела със запушена уста, окована и гола, в лагера на Орис Баратеон.

Казват, че Баратеон я освободил от веригите собственоръчно, загърнал я с наметалото си, налял ѝ вино и ѝ заговорил кротко, като ѝ казал за куража на баща ѝ и как загинал той. А след това, за да почете падналия крал, приел хералдиката и словата на Дърандън за свои. Коронованият елен станал негов герб, Бурен край станал седалището му, а лейди Арджела — негова съпруга.

След като и речните, и бурните земи били вече под властта на Егон Дракона и неговите съюзници, останалите крале на Вестерос ясно разбрали, че идва и техният ред. В Зимен хребет крал Торен свикал знамената си; предвид огромните разстояния в Севера знаел, че събирането на армия щяло да отнеме време. Кралица Шара на Долината, регент за своя син Ронел, подирила убежище в Орлово гнездо, погрижила се за своята защита и пратила войска до Кървавата порта, портал към Долината на Арин. На младини кралица Шара била възхвалявана като Цветето на Планината, най-прекрасната девица във всичките Седем кралства. Може би в надеждата си да повлияе на Егон със своята красота тя му пратила портрет и му се предложила в брак, стига той да провъзгласи сина ѝ Ронел за свой наследник. Макар портретът да стигнал до него, не е известно дали Егон Таргариен изобщо е отвърнал на предложението ѝ; той вече имал две кралици, а Шара Арин по това време била повехнало цвете, десет години по-стара от него.

Междувременно двете големи западни кралства се обединили в обща кауза и събрали войските си с намерението да сложат край на Егон веднъж и завинаги. От Планински рай тръгнал Мерн Девети от дома Градинаря, крал на Предела, с мощна армия. Под стените на замъка Златна дъбрава, седалище на дома Роуан, той се срещнал с Лорен Първи Ланистър, крал на Скалата, повел своето воинство надолу от западните земи. Заедно Двамата крале командвали най-могъщото воинство, виждано някога във Вестерос: армия от петдесет и пет хиляди бойци, включително около шестстотин лорда, велики и малки, и над пет хиляди конни рицари. „Нашия железен юмрук“, хвалел се крал Мерн. Четиримата му синове яздели редом с него, а двама от младите му внуци го придружавали като скуайъри.