Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Боят продължил чак през нощта, кървава работа и далеч не толкова едностранна като завладяването на Харънхъл от Егон. На три пъти Аргилак Надменния повеждал рицарите си срещу позициите на Баратеон, но склоновете били стръмни и дъждовете направили терена мек и разкалян, тъй че бойните коне се мъчели и залитали, а ездачите губели всякакво сцепление и инерция. Мъжете на бурните земи се справили по-добре, когато пратили своите копиеносци нагоре по хълмовете, спешени. Заслепени от дъжда, нашествениците не ги видели да се катерят, докато не станало твърде късно, а мокрите тетиви на стрелците направили лъковете им безполезни. Един хълм паднал, а после друг, и четвъртият и последен щурм на Бурния крал и рицарите му пробил през центъра на Баратеон… само за да се натъкнат на кралица Ренис и Мераксес. Макар и на земята, драконът се оказал страховит. Дикон Мориген и Копелето на Блекхевън, командващи авангарда, били погълнати от драконовия пламък, редом с рицарите от личната гвардия на крал Аргилак. Бойните коне изпаднали в паника и се разбягали в ужас, побягнали назад и превърнали атаката в хаос. Самият Бурен крал бил изхвърлен от седлото си.
Но все пак Аргилак продължил битката. Когато слязъл по разкаляния хълм с хората си, Орис Баратеон заварил стария крал да отбива половин дузина мъже с още толкова трупове в нозете му.
— Стой настрана — заповядал Баратеон.
Слязъл от коня, за да срещне краля на равна нога, и предложил на Бурния крал последна възможност да се покори. Наместо това Аргилак го прокълнал. Тъй че се сразили, старият воин крал с развятата му бяла коса и свирепата чернобрада Ръка на Егон. Всеки понесъл рана от другия, разправят, но накрая последният от дома Дърандън сбъднал желанието си и умрял с меч в ръка и проклятие на устните. Смъртта на техния крал напълно обезсърчила мъжете на бурните земи и след като се разнесла вестта за падането на Аргилак, неговите лордове и рицари захвърлили мечовете си и се разбягали.
За няколко дни имало страх, че Бурен край може да понесе същата съдба като Харънхъл, защото дъщерята на Аргилак Арджела залостила портите си при приближаването на Орис Баратеон и войската на Таргариен и се самообявила за Кралица на Бурята. Наместо да подвият коляно, бранителите на Бурен край щели да умрат до последния, заявила тя, когато кралица Ренис прелетяла с Мераксес в замъка за преговори.
— Можете да превземете замъка ми, но ще спечелите само кости и кръв и пепел — заявила тя… но войниците от гарнизона явно не искали да умрат. Онази нощ те вдигнали знаме за мир, отворили широко портата на замъка и доставили лейди Арджела със запушена уста, окована и гола, в лагера на Орис Баратеон.
Казват, че Баратеон я освободил от веригите собственоръчно, загърнал я с наметалото си, налял ѝ вино и ѝ заговорил кротко, като ѝ казал за куража на баща ѝ и как загинал той. А след това, за да почете падналия крал, приел хералдиката и словата на Дърандън за свои. Коронованият елен станал негов герб, Бурен край станал седалището му, а лейди Арджела — негова съпруга.
След като и речните, и бурните земи били вече под властта на Егон Дракона и неговите съюзници, останалите крале на Вестерос ясно разбрали, че идва и техният ред. В Зимен хребет крал Торен свикал знамената си; предвид огромните разстояния в Севера знаел, че събирането на армия щяло да отнеме време. Кралица Шара на Долината, регент за своя син Ронел, подирила убежище в Орлово гнездо, погрижила се за своята защита и пратила войска до Кървавата порта, портал към Долината на Арин. На младини кралица Шара била възхвалявана като Цветето на Планината, най-прекрасната девица във всичките Седем кралства. Може би в надеждата си да повлияе на Егон със своята красота тя му пратила портрет и му се предложила в брак, стига той да провъзгласи сина ѝ Ронел за свой наследник. Макар портретът да стигнал до него, не е известно дали Егон Таргариен изобщо е отвърнал на предложението ѝ; той вече имал две кралици, а Шара Арин по това време била повехнало цвете, десет години по-стара от него.
Междувременно двете големи западни кралства се обединили в обща кауза и събрали войските си с намерението да сложат край на Егон веднъж и завинаги. От Планински рай тръгнал Мерн Девети от дома Градинаря, крал на Предела, с мощна армия. Под стените на замъка Златна дъбрава, седалище на дома Роуан, той се срещнал с Лорен Първи Ланистър, крал на Скалата, повел своето воинство надолу от западните земи. Заедно Двамата крале командвали най-могъщото воинство, виждано някога във Вестерос: армия от петдесет и пет хиляди бойци, включително около шестстотин лорда, велики и малки, и над пет хиляди конни рицари. „Нашия железен юмрук“, хвалел се крал Мерн. Четиримата му синове яздели редом с него, а двама от младите му внуци го придружавали като скуайъри.