Ръката на сатаната

— Защо? Какъв е проблемът?

Гръцкият учен посочи с палец група туристи, които слушаха обясненията на екскурзовода на немски и разглеждаха маската на Агамемнон — златно погребално украшение, което бе един от най-интересните експонати на Археологическия музей.

— Тези кретени ни вгорчават живота — обясни археологът със сърдито изражение. Разтърси глава, сякаш искаше да прогони нещо от мислите си, и си пое дълбоко дъх. — Е, да не им обръщаме внимание. — Обърна се към Томаш и опита да се концентрира, за да продължи разговора. — Кажете, професоре, какво очаквате да намерите в помещението, където бе открит ръкописът?

Случилото се озадачи Томаш, но той реши да не го коментира и се съсредоточи върху работата, която го бе довела в Атина.

— Изгубените книги от Авеста.

— За какво говорите?

— Някои от зороастрийските свещени текстове не са достигнали до нас — обясни историкът. — Когато мюсюлманите нахлули в Персия през VII век, те наложили културен геноцид на зороастризма. Грабили храмове, горили документи, клали вярващи. Канонът включва двадесет и една книги, но повечето от тях изчезнали. Успяхме да възстановим едва една четвърт от оригиналните текстове. Например от документи, написани на пахлави[14], ни е известно, че са съществували апокалиптични текстове, разказващи за края на дните и велика война, в края на която Небесата ще изпратят един велик Бог, който да срази злото с огън и меч.

— Хм, напомня на месианството.

— Така е. Смята се, че тази изгубена книга е вдъхновила няколко юдейски секти, както и доктрината за края на света и Деня на Страшния съд на есеи и християни.

— Тази книга ли търсите?

— Тази и още една — тринадесетата книга (наск) на Авеста.

— Сфенд наск, която разказва за живота на Зороастър. Знаем за съществуването на Сфенд наск, но след мюсюлманското нашествие никой повече не я видял. — Той духна. — Пуф, изпарила се. — Един невидим лъч озари интелигентното лице на Томаш.

— Това е все едно да намериш мистичния кивот, разбирате ли? Тринадесетият наск на Авеста крие разрешаването на големите мистерии около трите монотеистични религии, които се основават по някакъв начин на живота и философията на Зороастър.

Стигнаха до фоайето и видяха дневната светлина, която се процеждаше през главния вход на музея; след малко щяха да излязат на улицата.

— И какво ви кара да мислите, че тези книги са тук, в Атина? — попита заинтригувано археологът. — Доколкото ми е известно, Гърция е далеч от Персия.

— Да, но много древногръцки писатели неведнъж споменават Зороастър, наричат го „принц на магьосниците“ и вдъхновител на Питагор. Платон например твърди, че той е син на Ормазд. Ормазд е Ахура Мазда, разбира се. Плутарх също свързва Зороастър с божественото.

— Това за сина на Бог прилича на друга юдейска и християнска концепция — отбеляза гъркът. — И какво? Това не отговаря на въпроса ми.