Жената своя пръв любим обича,
а след това обича любовта;
от този навик, който я обрича,
безсилна е да се откаже тя.
Байрон
Той отдавна бе престанал да мисли: „Нюстед и аз или ще издържим, или ще паднем заедно.“ Дълговете му достигаха двадесет и пет хиляди лири. През септември 1812 година абатството беше обявено за продан. Верният Хобхаус бе изпратен да участвува в търга и по указанията на Хансън доведе първия залог до сто и тринадесет хиляди лири, втория до тринадесет хиляди, което му се стори доста забавно, защото тогава той притежаваше точно една лира, един шилинг и шест пенса. Продажбата всъщност се извърши по споразумение, след търга имението бе купено от някой си мистър Клоутън за сумата сто и четиридесет хиляди лири. „Бях си построил басейн и подземна гробница — а ето че няма да бъда погребан там. Интересно, че не можем да бъдем сигурни дори в гроба си.“ Байрон щеше да бъде богат от този момент нататък, ако Клоутън беше платил; но новият собственик бързо призна, че е поел задължение над възможностите си. Хансън, ловък и предпазлив адвокат, беше предвидил обезщетение в размер на двадесет и пет хиляди лири, в случай че не бъде изплатена цялата сума. Така че Клоутън във всички случаи беше разорен, но докато адвокатите спореха, Байрон пак остана без пари в наличност.
Беше поканен да прекара месец октомври у едни нови приятели на неговата слава, семействата Джърси и Оксфорд. Лейди Джърси беше една от онези жени, които със светския си успех си осигуряват добродетелност поради липса на свободно време. Тя беше душата на всяка компания. Очарователна с гарвановочерните си коси, млечнобелия тен на лицето и огърлицата си от корали, тя имаше един-единствен недостатък — станала бе прочута със своята словоохотливост. Приятелят й Гранвил я бе нарекъл Silence83 и се чудеше как тази жена успяваше в един и същи момент да бъде и в дома си, и в къщите на всички останали. Байрон й казваше, че разваля хубостта си с прекаленото си оживление — очи, уста, ръце, всичко се движеше едновременно. При нея в Мидълтън той прекара една — както сам я нарече — „целомъдрена седмица“.
След това отиде в Ейуд, у семейство Оксфорд. Той се бе запознал с лейди Оксфорд през зимата в Лондон, после я срещна отново на минералните извори след заминаването на Каролайн и между тях веднага се бе установило онова мълчаливо разбирателство, което може да свързва един млад, доста стеснителен мъж, но с взискателен характер, с една още хубава жена, която обича любовта и умее да улеснява първото сближаване. Лейди Оксфорд беше на четиридесет години. „Тя приличаше на пейзаж на Клод Лорен със залязващо слънце и нейната хубост засияваше при мисълта, че хвърля последните си гаснещи лъчи, които я обгръщаха с нежен блясък. Жената признава само първата и последната си любов. Първата любов на горката лейди Оксфорд беше приключила много преди моята поява на този мъчителен свят; последната — аз бях поласкан — бе запазена за мен и беше чудесна.“
вернуться
82
Тит Лукреций Кар — латински поет, роден към 98 г. пр.н.е., умира към 53 г. пр.н.е. — Б.пр.
вернуться
83
Мълчание (англ.). — Б.пр.
