Третото кралство

— Е, тогава, радвам се, че са дошли навреме — каза тя и кимна към стената. — В края на краищата вие сте единственият, който знае как да разчете това. Предполагам, че трябва да сте превели текста правилно. Не че наистина се съмнявам във вас, Господарю Рал, но просто…

— Да, знам, на мен също ми се иска да греша — каза й той, след което продължи с превода на следващата част от хрониката на Наджа. Не след дълго заговори: — Тук се разказва как накрая, понеже хората били безсилни да възпрат главоломните атаки на армията от полумъртвите дяволски изчадия на Сулакан, единствената им надежда за оцеляване била да заключат всички тях чрез преградна магия.

Изпаднала в отчаяние, Саманта обгърна тялото си с ръце.

— Господарю Рал, не твърдя, че сте го превели погрешно, но не е ли възможно всичко това да е само мит? Да са предавали за поколенията някаква древна легенда? Някоя притча или напътствие? Възможно ли е да не е нищо повече от това?

Ричард копнееше тя да бъде права, но знаеше, че не е. Поклати глава.

— Спомням си, че като започнах да се свестявам, чух двамата мъже да казват, че ще отнесат Калан със себе си, защото се страхуват, че шун-тук ще се завърнат да претърсят мястото за оцелели. Мен смятаха да изядат още там на мига, а Калан да си оставят за после или да я изтъргуват. Казаха, че шун-тук биха направили всичко, за да се доберат до някой с душа. Онези мъже, както и тези шун-тук, бяха дошли отвъд Предела, а не от легенди, изложени на тази стена.

Той опря пръст в поредица от няколко символа.

— Не може да има и капчица съмнение, че всичко е истина. Ще ми се да не беше така, Саманта, но за съжаление е тъкмо обратното.

Момичето имаше толкова окаян вид и по всичко изглеждаше, че не може да понесе още такива приказки.

— Точно това са сторили и с баща ми. Сигурно са отвели майка ми, за да й причинят същото по-късно, на спокойствие, или да я изтъргуват. Не мога да си представя колко ли е страдала, виждайки какво са му направили, и какъв ужас е изпитала при мисълта какво се канят да сторят на нея.

В този момент Ричард осъзна защо тя настояваше така упорито, че преводът му може да е погрешен. Надяваше се да е сбъркал по съвсем лични причини. Той я придърпа към себе си и нежно я прегърна.

Така се беше вглъбил в старанието си да разбере какво се случва, че беше започнал да я възприема като чародейка, вместо просто като момиче, което е загубило и двамата си родители в цялото това безумие, момиче, което тепърва започва да се превръща в млада жена и което до съвсем скоро не е виждало подобни ужасии.

— Съжалявам, Саманта. Разбирам те. Аз също видях костите на някои от приятелите си. Останалите от тях са отвели, както са сторили и с майка ти. Знам как се чувстваш.

Тя изтри сълзите от очите си.