Борсов посредник

— Напълно споделям мнението им! — възкликнах. — А освен него има и един човек на име Дейвид Бейкър. Не мисля, че е обичал Ричард повече от Дуги, макар и да не желае да си го признае.

— Аха, двамата са имали един много сериозен скандал, нали така? Не можехме да разберем за какво точно. Бейкър твърди, че е било за стратегическите направления на компанията, но не било сериозно.

— Е, аз не съм толкова сигурен.

— Знаете ли каква е била истинската причина за спора им?

Поклатих глава и отпих от бирата си.

— Да ви кажа, Дейвид е страшно амбициозен.

— Е и?

— Да, прав сте — въздъхнах аз. — И какво от това? Не мога да проумея защо му е притрябвало да убива Ричард.

— Но имате някакво подозрение?

— Дори не е и подозрение — изрекох отчаяно. — Никога до този момент не съм се изправял лице в лице с убиец и дори не знам как изглежда човек, отнел живота на друг. Просто не мога да си представя човек от обкръжението на Ричард способен на такава постъпка. Вероятно дори и не трябваше да го споменавам.

— Не, не. И най-дребната информация е от полза за следствието.

— Значи можете да споделите нещо?

— Може би.

— Къде са били Дуги и Дейвид, когато е бил убит Ричард? И когато беше подпалена къщичката за лодки?

Кокрейн се взираше в бирата си известно време.

— Ще ви кажа, но не бива да разберат, че сте го научили от мен. Доналдсън направо ще ме изсели. Трябва да се хванем за нещо и кой знае, може вие да се окажете човекът, който да ни помогне.

— Ще го направя, стига да мога.

— Добре. И така, Дуги има алиби за съботата, когато е загинал брат ви. Бил е в квартирата си и разговарял с приятелчетата си по някаква компютърна мрежа. Интернет, така мисля, че се казваше. Проверихме по мрежата и те потвърдиха.

— А Дейвид?

Кокрейн се приведе напред.

— Случаят с Дейвид Бейкър е интересен. Той твърди, че е прекарал у дома си целия ден, защото подготвял някаква презентация. После отишъл да тича. Жена му е била на работа до пет, така че не може да потвърди или да отрече думите му.

— Интересно — подметнах. — А за времето на пожара?

— Е, това е било в три сутринта. Всеки обикновено е в кревата си по това време, нали? И всеки би могъл да си обуе чехличките и да отскочи да му драсне клечката.

Замислих се над думите му.

— Но Дейвид е женен. Запознах се със съпругата му. Тя би разбрала, ако той е напускал къщата по това време.

— Грешиш, момчето ми.

— Защо?

— Защото спят в отделни спални.