Градска тарифа
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #26
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1166-0
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Градска тарифа». Краткое содержание книги:
— За какво говориш?
— Когато наркопласьорите започнаха да усвояват вътрешния пазар, ние въведохме тези изходни данни в нашите разчети и спомняте ли си какво получихме?
— Че моментът за реализиране на Програмата ще настъпи в средата на деветдесетте години.
— А сега е вече средата на десетте години, изпълзяхме в следващия век, а моментът все не идва. Защото тогава не предполагахме, че ще се роди нова икономика и на светло ще излязат огромни пари, и то свежи. Тогава, преди двайсет години, не можехме да предвидим размаха на корупцията в правоохранителните органи. Да, пресметнахме всичко, предвидихме тази корупция и се радвахме, защото бяхме сигурни, че тя окончателно — като ръжда — ще разяде и разклати цялата система на борбата с престъпността, системата ще прогние до основи и ще може да бъде разрушена с едно леко побутване. А какво се получи в действителност? Миша Ланской ни обърка всички сметки, когато тръгна да продава нашите разработки. Трябваше им вътрешен пазар за наркотици на територията на страната и те, подтикнати от Миша, започнаха да раздухват междунационални конфликти. Карабах, Таджикистан и така нататък… В точките, където започна гражданска война, се появиха бежанци, а къде да се дянат те? Та това не беше деветдесет и втора година, когато се отвориха границите и можеше да се замине за Европа и още по-далеч. Затова тези нещастници взеха да мигрират на териториите на Русия, Украйна, Беларус. Мигрираха и носеха със себе си утвърдената си през вековете субкултура, основана, първо, на кланов принцип; второ, върху бакшиша; трето, върху наркотърговията, с която са се занимавали открай време. И точно това трябваше на Ланской и на хората, на които той се продаде. Тази субкултура дойде при нас и не стига, че даде тласък на наркопазара, ами подхрани и корупцията в такива мащаби, каквито ние не съумяхме да предвидим навреме. И какво се създаде в крайна сметка днес? Силово предприемачество. Нашите милиционери, следователи, прокурори и съдии вече не вземат подкупи, а са превърнали своите длъжности в доходоносни места и са задействали производство на скъпоструващи услуги. Производство! Като завод или фабрика. А ако един завод е рентабилен, не можете да го унищожите по никакъв начин, просто няма да ви позволят да го направите, и то точно онези — посочи с пръст тавана Шепел, — дето седят там и получават дивиденти. Ето, полюбувайте се!
С тези думи той извади от папката няколко прихванати с кламер листове.
— Днес дойдоха от регионите новите тарифи. Цените растат съразмерно с инфлацията. Погледнете графиките. — Шепел подаде листовете на Йонов, но Евгений Леонардович не ги взе, а остана да седи със скръстени ръце. — Няма ли да ги видите? Е, аз ще ви ги кажа. През последните три години цените са нараснали с около трийсет-четирийсет процента. Това, което по-рано струваше двеста долара, сега е двеста и петдесет, че и триста, а това, което беше пет хиляди, сега е седем-осем. Днес един администратор на пазар плаща всеки месец на началника на местното управление на МВР хиляда и петстотин долара, а преди три години плащаше хиляда. По-рано съдията се съгласяваше на разговор, след като му донесяха петдесет хиляди, а днес не смееш дори да се приближиш до него със сума, по-малка от седемдесет. Ами фирмите, които използват труда на нелегални емигранти? От тях началниците на управления на МВР получаваха от петстотин до хиляда на месец, а сега числа с две нули изобщо не фигурират — цените са от хиляда нагоре. Производството процъфтява, носи стабилен и висок доход и вместо да прогнива и да се руши, системата укрепва и се сдобива с корупционни връзки на всички нива. Та кой ще ни позволи дори с пръст да я пипнем? Отворете си очите, Евгений Леонардович. Дори онези ръководители във висшите ешелони, които не участват в подялбата на парите, но знаят със сигурност кой за какво колко взема, няма да притиснат тези рушветчии до стената, защото с човек, който взема, е по-лесно да се разбереш. И когато трябва, те ще се обърнат към тези „вземащи“ и ще кажат какво и как трябва да се направи. Кого да вкарат в затвора, кого да пуснат, чия фирма да разпердушинят и чия обратното — да закрилят, та и косъм да не падне от нея. Тези ръководители не вземат подкупи, те са чистички, но са пряко заинтересовани всички наоколо да вземат и да дават, защото могат да ги управляват и по този начин да покровителстват едрия бизнес, от който те самите вече са лично заинтересовани, или да укрепват собствената си власт. А ние с вас само седим, въвеждаме във факторния анализ нови параметри и всеки път получаваме все по-отдалечен момент за реализирането на Програмата. Сега разбирате ли, че този момент никога няма да настъпи?