Страшният съд [bg]

— Не можеш ли просто да ни оставиш, мамо? — попита Томи.

— За да можете да пръскате хората с крем за бръснене ли? — рече тя и му хвърли един поглед през рамо.

Томи сви рамене.

— Нямате нужда да събирате бонбони — продължи тя. — Можете да си гледате филма и да си лягате. Аз ще направя горещ сайдер.

— Мамо!

Тя зави наляво и спря до бордюра. Те слязоха и Джесика каза на сина ни да си облече палтото.

— Зомбитата не носят палта, мамо — отвърна Томи. — Те са мъртви.

— Е, това зомби има майка, която не иска то да хване пневмония — рече тя и му подхвърли палтото. — Обличай.

— И Анди не е с палто.

— Анди носи топло бельо, нали, Анди?

— Ами нещо като тениска с дълги ръкави.

— Видя ли? — рече тя. — С дълги ръкави. Обличай се.

Поеха по улицата, Джесика с ботуши „Тимбърланд“, дънки и анорак осветяваше пътя им през предните морави с фенерчето си. На следващата пресечка завиха надясно и поеха нагоре по хълма. Джесика потрепери, извади черна плетена шапка от джоба на якето си и я нахлузи над ушите.

Помаха на другите майки, казаха си „здрасти“, а на ъгъла се спря да се разговори с Нийл, бащата на момче от баскетболния отбор на Томи. Едър мъж с тромава походка, бръкнал дълбоко в яркожълтите джобове на планинарското си яке от „Норт фейс“. Видя й се донякъде хубаво, че един баща е тръгнал с децата на празника на Вси светии. Тейн бе в хижата, отчасти заради поредните банкери, а отчасти защото това бе извинението му да броди мрачен из гората.

Звънна клетъчният й телефон. Тя погледна изписания на екранчето номер, очакваше да е Тейн, но номерът бе с код на Ню Йорк сити. Извини се и помаха на момчетата с фенерчето си, каза им да вървят, и отвори телефона си.

— Искаш ли да се срещнеш с Джони? — попита отсреща дрезгав глас с акцент от Бронкс.

Кожата й настръхна. Поколеба се, но отговори утвърдително.

— Добре тогава — каза гласът. — Той ще е в „Микис мантъл“ на петдесет и девета улица. Ще се срещне с теб в съседния „Есекс хаус“ в десет, десет и половина. Наеми стая и той ще те намери.

Гърлото й се сви.

— Но аз съм… — понечи тя да обясни колко далеч се намираше, но връзката прекъсна. — Мамка му!

— Моля? — рече Нийл.

Той се мъкнеше покрай нея, насочил лъча на фенерчето към двете си деца, които притичваха от една къща към друга.

— Ох, връзката прекъсна. Извинявай.

— Няма нищо. И в „Спай кидс“ употребяват „Мамка му“. Обикновено не водим децата да гледат такива филми, но си помислихме, нали разбираш, те могат да чуят подобни изрази и в автобуса.