Кръвен обет [bg]

Таниел наблюдаваше как тя се отправя към главния вход на музея.

— Почакай. — Барутният маг я догони, за да излезе първи. Той се постара да не поглежда към течните останки на Готън, докато притичваше край тях.

Пред вратата имаше десетина войници с натъкнати байонети.

— Свалете оръжие — каза Таниел. Когато те го погледнаха неразбиращо, той повтори: — Свалете оръжие, иначе с всички ни е свършено.

Цевите бавно се насочиха надолу. Розалия слезе по стълбите с достойнството на кралица, почетена от своите гвардейци. Без да обръща внимание на наемниците, тя се отправи към университетската порта.

По пътя тя спря и се обърна към Таниел.

— Пази се от Жулин — рече Розалия, преди да продължи.

Някъде час по-късно Таниел зърна Жулин да се приближава насреща му, прекосявайки двора. Ставаше дума за различен двор, незасегнат, в едно спокойно кътче на кампуса. Ка-поел седеше на земята край него. Таниел бе облегнат на стената и рисуваше Готън в скицника си. Макар и наемник, той бе храбър човек и заслужаваше да бъде почетен.

Главата на Таниел го болеше, тялото му го болеше. А жената, крачеща към него, не трябваше да се намира сред живите.

Жулин имаше вида на човек, стъпкан от цял табун военни коне. Дрехите ѝ бяха обгорени и разкъсани: непристойна гледка, от която тя не се интересуваше.

Тя спря досами Таниел, опряла юмруци на хълбоците си.

— Къде е Готън?

— Стопен.

Жулин пребледня при тези думи, но се овладя почти веднага.

— Капитан Аюкар казва, че ти си я оставил да си иде.

Таниел кимна.

— Тя каза, че напуска страната.

Жулин се приведе, доближавайки лицето си на сантиметри от неговото.

— Оставил си кучката да избяга? — Тя повдигна ръката си.

Таниел дори не осъзна как е изтеглил пистолета си. Само преди мигове той бе отпуснал ръце в скута си; в следващия момент дулото на единия пистолет бе притиснато под брадичката на Жулин. Тя го изгледа смаяно.

— Махай се — промълви барутният маг.