Смъртоносни xopa [bg]

- Няма да стане - казах.

- Секретарката на господин Ънгър в този момент съ­общава за вас на член на организираната престъпност. И двамата вече сте мъртви, само дето не го знаете още.

Един майстор на бойните изкуства винаги ще ви ата­кува в слабото място и Двойния X не ме разочарова, като се насочи точно там, накъдето очаквах - замахна с дясна- та си пета, за да ритне куцащия ми крак и той да поддаде под мен.

За негова беда нямах куцащ крак и лесно избягнах ритника му, преди да ме е докоснал. Двойния X внезап­но се оказа в странна позиция, леко изгубил равновесие, уязвим, с крак още вдигнат срещу мишена, дето вече я нямаше там.

Преди да е успял да се прегрупира, фраснах бившия шампион в тежка категория от клетката на полигона във врата с цялата си тежест, съсредоточена в удара. Послед­вах го с ляво кроше от другата страна на врата и очите му се подбелиха. Опита се да падне, но аз стиснах адамова­та му ябълка между кокалчетата на палеца и показалеца си и я смазах, при което устата му придоби очертания на идеално “О“. Когато отпуснах хватката си, Двойния X се строполи в безформена купчина и се стисна за гърлото. Направи опит да говори, но усилието му дойде твърде много. Изтъркаля се на една страна и краката му започ­наха да потрепват като на спящо куче, което сънува, че гони заек.

Обърнах се към Куин.

- Точно преди да му смачкам ларинкса, няколко пъти ме потупа по рамото. Защо мислиш, че го направи?

- Давал ти е сигнал за “стига“. Сигурно така са правели в клетката, когато не са могли да търпят повече.

- О. Ами че да беше казал тогава.

Прескочих го и влязох през вратата, от която Двойния X се беше появил мигове по-рано.

Куин намери пистолета на Двойния X и го пъхна в чан­тата си. После сграбчи яката на нещастника и го потътри с потрепващите му крака през вратата и по коридора, до­като ме видя да влизам в апартамента на Крис Ънгър.

Първото, което забелязах при влизането си, беше Крис Ънгър на бюрото му с гръб към прозорците. Столовете за тримата клиенти бяха обърнати към него. На първия седеше Гарет, братът на Крис. Вторият беше празен. Тре­тият бе зает от любимия ми престъпен бос Сал Бонадело.

Сал кимна по посока към мен и каза:

- Ей на, това е... Как му се вика?... Щастливо съвпаде­ние. Тъкмо за теб си говорехме.

Разпознах бодигарда на Сал, облегнат на далечната стена.

- Джо сигурно се е съгласил да доведеш Големия Лош.

Сал кимна.

- Преди да дойдеш, отидох да се изпикая. А като пикая, винаги се сещам за Джо. Така че му се обадих.

Ръката на Големия Лош беше пъхната под сакото му.

- Още ли използваш онзи 357? - попитах.

Без да променя изражението си, Големия Лош насочи към Сал гущерските си очи. Сал му каза:

- Всичко е наред, те са с мен.

И двамата Ънгър впериха погледи в него. После се спо­гледаха. Гарет изглеждаше по-притеснен от големия си брат.

Внезапно всички обърнаха глави към вратата, през която влезе Куин, потътрил зад себе си Двойния X. Двой­ния X все така продължаваше да държи врата си с една ръка, а с другата да маха във въздуха. Казах си, че още даваше сигнал за “стига“. Куин пусна плячката си и Двой­ния X се стовари на пода по лице. Куин заключи вратата зад себе си.