Полетът на дракона
- Автор: Макафри Ан
- Серия: the dragonriders of pern #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Гачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полетът на дракона». Краткое содержание книги:
Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществяват контакт с драконите. И само те могат да спасят прекрасния Перн.
Кой ли можеше да атакува Руата? Изглеждаше невероятно. В края на краищата, Литол беше бивш драконов ездач и вече беше отблъснал една атака безмилостно. Възможно ли беше някой да мисли за агресия между Хранилищата сега, когато Ф’лар беше Водач на Уейра? И кой Господар на Хранилище би бил толкова глупав, че да започне война за територии през зимата?
Не, не през зимата. Въздухът определено беше пролетен.
Хората се промъкваха покрай ямите към ръба на склона. Внезапно Лесса забеляза, че те спускат въжени стълби по склона на хълма, надолу към отворените прозорци на Вътрешното Хранилище.
Внезапно тя се притисна към Рамот, сигурна в това какво е видяла.
Това беше нашественикът Факс, мъртъв от вече почти три Оборота — Факс и неговите хора, както започваха атаката си срещу Руата преди тринадесет Оборота.
Да, на Кулата имаше пазач. Лицето му се виждаше като бяло петно, обърнато към висините на склона, наблюдавайки. Беше си получил подкупа, за да пази тишина тази сутрин.
Но уер-пазачът, обучен да вдига тревога при всяко нашествие — защо той не свиреше своето предупреждение? Защо мълчеше?
Защото, информира Рамот ездачката си със спокойна логика, той усеща твоето присъствие, а също и моето, така че как може Хранилището да е в опасност?
Не! Не! изстена Лесса. Какво мога да направя сега? Как мога да ги събудя? Къде е момичето, което съм била? Спях, и след това се събудих. Спомням си. Изскочих от стаята си. Бях толкова изплашена. Слязох по стълбите и почти паднах. Знаех, че трябва да се скрия в леговището на уер-пазача… Знаех…
Лесса се улови за шията на Рамот, докато миналите действия и тайни придобиваха опустошителна яснота.
Тя сама се беше предупредила, точно както и нейното присъствие с драконовата кралица беше спряло уер-пазача да не вдигне тревога. Докато тя гледаше, вцепенена и изгубила дар слово, видя как дребничка фигура в сива роба, която можеше да бъде само самата нея като момиченце, изскочи от вратата на Голямата Зала, претича неуверено по студените каменни стъпала надолу към двора, и изчезна в смърдящата дупка на уер-пазача. Отдалече се дочу писъкът на ужасно объркване.
В момента, когато малката Лесса достигна това съмнително убежище, войниците на Факс се смъкнаха през отворените прозоречни капаци и започнаха да избиват спящото й семейство.
— Обратно… обратно към Звездния камък! — извика Лесса. Пред разширените й и неподвижни от ужаса очи премина образът на насочващите скали, не само като отправна точка за Рамот, но и като опора за разума й срещу надигащата се лудост.
Острият студ й подействува освежаващо. А след това те се появиха над спокойния, тих, зимен Уейр, сякаш никога не бяха посещавали по този странен начин Руата.
Ф’лар и Мнемет не се виждаха никъде.
Рамот обаче изобщо не беше впечатлена от преживяното. Тя просто беше отишла където й беше казано и не разбираше особено добре защо отиването където й е казано беше шокирало Лесса така остро. Тя предположи пред ездачката си, че Мнемет сигурно ги е последвал към Руата, така че ако Лесса й даде правилните отправни белези, тя ще я достави на място. Грижливото отношение на Рамот беше успокояващо.
Лесса внимателно изобрази за Рамот не детския спомен за идиличната, отдавна изчезнала Руата, а по-скорошните й спомени за Хранилището, сиво, запуснато, при изгрев, с Червената Звезда на хоризонта.
И те отново се появиха там, планирайки над долината. Хранилището беше под и вдясно от тях. Тревата растеше необезпокоявана по височините, покривайки ямите за огнен камък и тухлените зидарии. Сцената показваше целия упадък, който тя беше подтикнала в усилията си да лиши Факс от всякаква печалба от покоряването на Руатското Хранилище.
Но, докато тя гледаше, смътно разтревожена, видя как от кухнята се измъква една фигура. Видя как уер-пазачът се измъква от леговището си и следва облечената в парцали фигура през целия двор докъдето му позволява веригата. Видя как тази фигура се изкачва на кулата, поглежда на изток, след това на североизток. Това все още не беше Руата от днес и сега! Умът на Лесса се завъртя в объркване. Този път се беше върнала назад да посети самата себе си отпреди три Оборота, да види как покритата с мръсотия кухненска работничка планира отмъщението си срещу Факс.
Тя усети абсолютния студ на между, когато Рамот се прехвърли обратно, появявайки се отново над Звездния камък. Лесса трепереше, погледът й трескаво попиваше успокояващата гледка на Чашата на Уейра в надежда, че не се е върнала отново назад във времето и този път. Мнемет внезапно се появи във въздуха няколко дължини под и встрани от Рамот. Лесса го посрещна с вик на огромно облекчение.