Диво сърце
- Автор: Дорси Кристин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диво сърце». Краткое содержание книги:
Но красивият и свиреп на вид чужденец, който я посреща на пристанището, не се оказва бъдещият й съпруг, макар да събужда у нея мечти, които могат да й донесат възторг или гибел…
Улф Маккуейд желае само едно: да отмъсти на мъжа, който го е предал. Решен да подмами Керълайн в леглото си с медени думи и копринени ласки, Улф дори не си и помисля, че може да смири своето диво сърце — или, че ще рискува живота си за жената, която обиква дълбоко, горещо… и завинаги!
Като не знаеше какво друго да направи, Каролайн се спусна към каната върху нощната масичка, но тя беше празна. Ведрото го нямаше. Не можеше да чака, докато Улф се върне и донесе вода.
— Трябва да отида до реката — обяви тя, макар че останалите в стаята нито я разбираха, нито я чуваха. — Ще се върна веднага.
Събра полите си и тичешком излезе през задната врата. Дърветата рязко се очертаваха върху бледото небе, а земята беше покрита с тънка слана, от която краката й се хлъзгаха. Но тя продължи да тича към реката.
Някакъв звук отдясно привлече вниманието й и тя тръгна натам, като помисли, че Улф се връща откъм реката.
— Мери има треска — викна тя. — Трябва да й занеса…
Думата „вода“ се превърна в изумено „ах“, когато ненадейно се озова в ръцете на червенокож дивак.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Голите ръце сграбчиха тялото й и от гърлото й се изтръгна неволен вик. Инстинктивно усети, че няма смисъл да се съпротивлява. Нападателят се извисяваше високо над нея и макар че тялото му не беше мускулесто като на Улф, тя разбра, че е много по-силен от нея.
Но Каролайн вече не беше същата. Преди няколко месеца би припаднала, ако й се случеше подобно нещо. Бореше се с всички сили — драскаше, риташе, хапеше и накрая успя да освободи дясната си ръка. Като извиваше тялото си, успя леко да се обърне. Заопипва полата си и сърцето й заби в гърлото.
Пръстите й откриха процепа на джоба и изригналата възбуда измести страха. Усети гладката дръжка на револвера под дланта си. Събра кураж и се опита да насочи дулото към мъжа, който продължаваше да я държи. Не можеше да извади оръжието от джоба, но това нямаше значение. Струваше си да продупчи полата, за да убие нападателя. Само да успееше да насочи револвера към него.
— Какво, по дяволите…
Съсредоточена в двубоя, тя не забеляза как се озова безцеремонно захвърлена върху твърдата земя. Болка прониза рамото й, а въздухът със свистене напусна дробовете й, но ръката й беше свободна. Свободна да насочи револвера.
Миг преди на натисне спусъка, някой я хвана. Като хълцаше, тя направи всичко възможно да отскубне ръката си, но напразно. Противникът не се предаваше.
— Каролайн!
Тя вдигна глава. Видя Улф, наведен над нея, с мокра черна коса, пригладена назад. Извика от облекчение и… страх. Не забелязваше ли той опасността?
Съвсем спокойно Улф коленичи до нея. С мокра ръка обгърна раменете й, но с другата продължаваше да я държи.
— Всичко е наред, Каролайн.
— Но… — Започна да му обяснява, че е била нападната от индианец. Поредица от тихи гърлени звуци, които не разбираше, прекъсна думите й. Рязко извърна глава и видя червенокожия нападател съвсем близо до себе си и Улф. Ужасът я завладя отново, но за нейно изумление Улф се засмя. Тялото й усети вибрациите на смеха му, докато той й помагаше да стане.
— Добре ли си? — попита я и внимателно издърпа ръката й от скривалището между диплите на полата, където криеше револвера. Тя си помисли, че сигурно ще се прицели във високия индианец, но Улф остави оръжието да виси в едната му ръка, докато с другата махна боровите иглички, заплели се в косата й.
Непознатият избълва още неразбираеми думи и протегна ръка към Улф, който я разгледа и поклати глава.
— Какво казва? — настоя да разбере Каролайн. Улф се държеше така, сякаш не ги грозеше опасност. — И защо стоиш?
— Казва, че си дива котка. — Улф се вгледа продължително в очите й.
— Аз? — Каролайн възмутено вирна брадичка. — Попитай го защо ме нападна!
Червенокожият каза още нещо.
— На него му се струва, че ти си го нападнала. — Улф се наведе, набързо огледа пръста му и зацъка с език. — Гулеги се чуди защо бялата жена е решила, че трябва да го ухапе.
Веселите пламъчета в очите му я раздразниха. Нямаше откъде да знае, че индианецът му е приятел. Пък и той не й се беше представил. Не й харесваше, че Улф се подиграва с нейната уплаха. Сърцето й още биеше като тъпаните, които бе чула в селото. Тя се освободи от хлабавата му прегръдка и отметна косите, паднали върху лицето й.
— Той ме нападна — обяви студено. — Бях тръгнала да те търся и… — Господи! Как можа да забрави?
Улови Улф за ръката.
— Мери има треска. Цялата гори. Трябва ми вода — изкрещя му тя и се обърна. Без да чака отговор, повдигна полите си и се втурна към къщата.
Когато стигна до спалнята, Каролайн вече бе взела ревящото бебе на ръце и го друсаше. Двамата се приближиха заедно до леглото.
Не беше нужно да докосва жената на брат си, за да разбере, че е обзета от треска. Кожата й беше изтъняла и бледа като пергамент.