Времето е най-простото нещо
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евгени Орлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето е най-простото нещо». Краткое содержание книги:
Всичко е наред, докато по време на едно пътешествие Блейн не открива, че в ума му се е настанило едно извънземно същество. От този момент те са двама в едно тяло…
— Будалкаш ли ме? Не ме ли…
— Помисли си добре — каза Блейн. — Това е истина, всяка думичка е истина. Ти решаваш. А сега трябва да тръгвам.
Колинс се поколеба, после каза:
— Благодаря ти, Шеп. Ужасно съм ти благодарен.
Блейн го остави, мина покрай асансьора и се заизкачва по стълбите.
Изкачи се на втория етаж и там, в края на левия коридор, един мъж седеше на облегнат до стената стол.
Блейн уверено тръгна по коридора. Когато се приближи, пазачът килна стола си напред и се изправи, слагайки ръка на гърдите му.
— Почакайте, мистър.
— Трябва спешно да видя Фин.
— Той не желае да се среща с никого.
— Бихте ли му предали съобщение?
— Не и в този час, мистър.
— Кажете му, че идвам от името на Стоун.
— Но Стоун…
— Само му предайте това, което ви казах. Мъжът стоеше нерешително. После отпусна ръка и каза:
— Чакайте тук. Ще вляза да го попитам. И не опитвайте никакви номера.
— Добре. Ще почакам.
Блейн зачака, чудейки се дали постъпва разумно. В полутъмния, смърдящ коридор той изпита най-древното съмнение, породено от страха. Може би просто трябваше да се обърне и бързо да се отдалечи.
Мъжът излезе.
— Стойте неподвижно — каза той. — Трябва да ви претърся.
Опитните ръце опипаха Блейн, търсейки пистолет или нож. После горилата кимна удовлетворено:
— Чист сте. Можете да влезете. Аз ще стоя до вратата.
— Разбирам — отвърна Блейн.
Пазачът отвори вратата и Блейн влезе в апартамента. Пред него беше дневната, а в дъното се виждаше и спалнята.
В стаята имаше бюро, а зад него стоеше прав един човек. Беше облечен в черен костюм с бяло шалче около врата и беше доста висок. Имаше продълговато и костеливо лице, напомнящо за измършавял кон, но излъчваше някаква строга, неумолима решителност, която плашеше.
Блейн уверено тръгна напред и спря до бюрото с думите:
— Вие сте Фин.
— Ламбърт Фин — отвърна мъжът с кухия тон на опитен оратор, който не престава да бъде такъв дори когато си почива.
Блейн измъкна ръцете от джобовете си и ги подпря на бюрото. Видя, че Фин гледа към кръвта и мръсотията.
— Вашето име е Шепърд Блейн — продължи Фин — и аз знам всичко за вас.
— Включително и че възнамерявам да ви убия някой ден?
— Включително и това. Или поне имам подобно подозрение.
— Но това със сигурност няма да стане таза вечер — каза Блейн, — защото искам да видя лицето ви утре. Искам да видя дали ще понесете спокойно провала си.
— И затова ли пожелахте да ме видите? Това ли имахте да ми кажете?
— Звучи смешно, но сега не мога да се сетя за някаква друга причина. Всъщност не мога да ви кажа защо дойдох.
— За да предложите сделка, може би?
— Не съм и помислял за това. Няма нищо, което вие да можете да ми дадете.
— Може би не, мистър Блейн. Но вие имате какво да ми дадете. Нещо, за което бих платил превъзходно.
Блейн безмълвно се втренчи в него.
— Вие сте участвали в онази работа с машината. Можете да ми осигурите целите и мотивите. Можете да свържете отделните парчета. Да ми разкажете цялата история. Ще бъде добро доказателство.
Блейн се изсмя.
— Вече ме бяхте хванали веднъж. И ме оставихте да се измъкна.
— Заради онзи хленчещ доктор — разгневи се Фин. — Беше притеснен да не се вдигне шум и болницата му да не придобие лоша известност.
— Трябва да подбирате хората си по-добре, Фин.
— Не ми отговорихте — изръмжа той.
— За сделката ли? Ще ви излезе скъпо. Ужасно скъпо.
— Готов съм да платя. А вие се нуждаете от пари. Бягате с празни ръце, а „Фишхуук“ е по петите ви.
— Само преди час — каза му Блейн — от „Фишхуук“ ме бяха овързали, за да ме премахнат.
— Значи сте се отървал — кимна Фин. — Може би ще се измъкнете и следващия път. И последващия. Но „Фишхуук“ никога не се предава. При това положение вие нямате шанс.
— Конкретно за мен ли говорите? Или по принцип? А самият вие?
— Конкретно за вас. Познавате ли някоя си Хариет Куимби?
— Доста добре.
— Тя — каза Фин с равен глас — е шпионин на „Фишхуук“.
— Вие сте съвсем луд! — викна Блейн.
— Спрете и помислете. Смятам, че ще се съгласите.
Те стояха и се гледаха един друг през бюрото, а тишината беше като трето присъствие в стаята.
Една ярка мисъл се надигна в ума на Блейн: защо да не го убие сега?
Щеше да се справи лесно. Съвсем просто беше човек да намрази Ламбърт Фин. Не само по принцип, но и лично, до мозъка на костите му.
Само трябваше да се замисли за омразата, която се носеше по страната. Само трябваше да затвори очи и да види бавно извръщащото се тяло, наполовина скрито от листата; и напуснатият лагер с набучените колчета за навес и рибата за вечеря в тигана; и опушеният от огъня комин, насочен към небето.