Отдавна не сме се виждали

— Значи, не сте познавал особено добре бойците от група „Алфа“?

— Поотделно не ги познавах.

— Независимо от това, че операцията бе започнала в началото на месеца?

— Знаех имената им. Познавах ги по лице. Това, което искам да ви кажа, е, че нямах много лични контакти с тях. Аз бях офицер, а те, а те…

— Нали офицерското звание го бяхте получил току-що?

— Вярно е — каза Таталия и се усмихна. — Обаче между старши сержантите и подчинените им също няма особено топли чувства. Аз имах звание Е-7 преди да убият лейтенант Блейк.

— Той как загина? — попита Майер.

— От минохвъргачен огън.

— И това кога стана?

— Някъде в началото на месеца. Два или три дена след десанта, не съм съвсем сигурен за датата.

— Да знаете дали Харис е поддържал контакти с някой от войниците след уволнението си?

— Нямам представа.

— А вие поддържате ли контакти с тях?

— С кои? С хората от групата „Браво“?

— Да.

— Не. Кореспондирам си редовно с човека, който тогава бе командир на първи взвод на рота „Д“, и само с него. Той е офицер от кариерата, като мен. Точно сега е в Германия. Замина там скоро след другарската среща.

— За каква среща става дума, господин майор?

— През август хората от бившата рота „Д“ проведоха другарска среща по повод десетата годишнина от завръщането от фронта.

— Къде се проведе тя?

— Във Форт Монмът. Това е в Ню Джърси.

— Вие участвахте ли в срещата?

— Не.

— А вашият приятел?

— Той да. Съобщи ми го в едно писмо. Всъщност съжалявах, че я пропуснах.