Мечът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на правосъдието». Краткое содержание книги:
Следващият свидетел, лейтенант К. К. Потс, бе един от офицерите, които арестуваха Ники. Среден на ръст, русоляв, сините му очи бяха присвити и непрекъснато напрегнати, сякаш той бе готов да реагира незабавно на всяка ситуация, свързана с упражняване на насилие дори в съдебната зала. Хенри го накара да разкаже за цялата поредица от събития през онази нощ. Думите му почти не се различаваха от казаното от Ники. Отишли в дома на Зак заради кореспонденцията, свързана със сделка с недвижима собственост, открита в кабинета на доктор Уилям Сайкс.
— Госпожа Зак беше доста разстроена, когато се опитахме да разговаряме с нея — каза той. — Може да се каже, че изпадна в истерия.
— Какво се случи след това?
— Нейната дъщеря нарече моя партньор и мен самия с няколко подбрани обръщения. Беше настроена войнствено.
— Протестирам срещу характеризацията.
— Приема се — каза Флахърти.
— Тя ни се разкрещя. Използваше неприличен език. Огледахме я много добре. Току-що бяхме говорили със съседката на доктора — една госпожа, която твърдеше, че е видяла някакво момиче край басейна на Уилям Сайкс в нощта на убийството. Момичето отговаряше на описание то на Никол Зак. Попитах обвиняемата дали е ходила предната нощ в дома на чичо си. Тя не отговори. Направи ми впечатление, че на ръката си има превръзка, а от нея се процеждаше кръв като от прясна рана. Бяхме забелязали кръв по стената на кабинета и нейното вероятно скорошно нараняване ни се стори твърде подозрително. Прочетох й правата. Тя подписа декларацията. След това аз я попитах дали тя е убила чичо си.
— Какъв бе нейният отговор?
— Тя отказа да отговори. Отведох я в ареста.
— Призовавам детектив Джейми Дитмар.
Дребничката жена, техническо лице по доказателствената част към прокуратурата, се закле. Беше облечена в изрядна униформа, от главата й се спускаха естествени кестеняви къдри. Целият й вид излъчваше интелигентност и компетентност. Тя бе представена като експерт по пръстови отпечатъци, кръвни проби и реконструкция на престъплението.
— Посетихте ли сцената на предполагаемото убийство? В събота сутринта на девети май тази година, нали?
— Да, бях там. Беше между седем и осем, когато ме повикаха от главното управление на Саут Лейк Тахо, където току-що бях пристигнала. Лейтенант Потс ме прикрепи към детектив сержант Ръс Барух с цел да отидем и да обезопасим сцената на престъплението. Стигнахме на мястото в осем часа и осемнайсет минути. Линейката вече беше там, а техническият екип — в къщата. Веднага щом влязохме вътре, пристигнаха полицейският фотограф и медицинският експерт доктор Барух. Двете жени, които работят там като чистачки, стояха отвън. Ние ги разпитахме за минута-две, преди да влезем в кабинета.
— Какво видяхте, когато се озовахте вътре?
Детектив Дитмар очерта с впечатляваща точност последващите събития: огледа на тялото, снимките и болезненото събиране на веществени доказателства, както и записването на останалата събрана информация. Пръстовите отпечатъци бяха рядкост. Не бяха открити отпечатъци, различни от тези на членовете на семейството и на обслужващия персонал. Единствените полезни отпечатъци бяха извън кабинета. Също така е установено съвпадение между кръвта по външната стена около прозореца и тази на обвиняемата.
Бяха представени фотографиите. Тялото на Бил Сайкс лежеше проснато в средата на кабинета. Нина и Джинджър вече бяха изучили и дискутирали широко помежду си копията на тези снимки. Не бяха приятни. Голият труп лежеше по гръб в прекрасната пролетна утрин. Сцената изглеждаше сюрреалистична и в същото време истинска като от картина на Дали. Обезобразеното му лице добавяше ужас във вече тъжната гледка. Флахърти огледа снимките с безстрастно изражение, докато Дитмар описваше разположението на тялото и подробностите от сцената.
Хенри насочи вниманието на присъстващите към меча, който бе захвърлен на около половин метър от трупа, и всички погледнаха към снимките, включително към онези, направени в лабораторията. Две трети от меча бяха в кръв.
— Взехме кръвни поби за тестовете. На десети май проверихме остротата на меча.
— Колко остър е бил?
— Бил е заострен. Не мога да кажа кога, може и преди двайсет години. Странно е за оръжие, което се квалифицира като антично, но острието е било заточено до изключителна острота. Чувала съм, че някои колекционери предпочитат да поддържат експонатите си по този начин.
— Достатъчно ли е остър, за да причини раните по врата на покойника?
— Достатъчно остър да отреже главата му, ако е била упражнена по-голяма сила. Бих казала, че упражнената сила е била сравнително слаба.