Малката стопанка
- Автор: Лейн Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка». Краткое содержание книги:
— Робърт? — промълви най-после тя, като повдигна глава от рамото му.
— Шшт, малкото ми — зашепна той, като зарови пръсти в косата й и я притисна отново към себе си. — Имаме толкова много да си кажем, толкова много да разберем един за друг. Толкова неща трябва да ти обясня. Но нека не разваляме това съвършенство с думи. Просто си лежи и ми позволи да те прегръщам. Нека на сутринта да отнеса със себе си сладкия спомен за съпругата си. Това ще направи пътуването ми по-леко и ще ускори мисията ми. Защото не искам нищо друго, освен отново да бъда с тебе.
Той почувства, че тя кима утвърдително, после въздъхна, притискайки тялото си още по-близо до неговото и почти веднага потъна в сън, като дете, изтощено след дълъг ден, изпълнен с приключения.
Робърт се усмихна в тъмното, давайки си сметка, че и за двамата това беше истинско приключение. Приключение, изследващо великолепното правене на любов. Сега той знаеше, че беше човек с късмет и бъдещето беше пред него. Сюзън Темпъл му беше направила услуга. Гордостта вече не означаваше нищо. Той имаше „Грийн Касъл“, имаше храбра, желаеща го съпруга и един ден щеше да има син.
В един момент обаче хладна тръпка премина по гърба му и скова усмивката му. След толкова измъченото им начало сега беше фантастично. Но в живота бе невъзможно да имаш всичко, да постигнеш абсолютното съвършенство. И той го знаеше. Действителността винаги се намесваше.
Той обви още по-здраво ръка около тялото на Нора Джейн, като му се щеше да я събуди, да я люби отново и да се поддаде на молбите й да не я напуска.
Тя беше стопроцентова жена и щеше да бъде напълно нормално, напълно в природата й да иска да го задържи сега, когато бяха толкова близки. На него също му се струваше съвсем естествено да забрави, че Уелингтън го зове, и да остане. И тъй като не беше убеден, че ще може да откаже на молбите и, той и позволи да спи.
Самият Робърт обаче не беше склонен да изпусне дори миг от времето, останало му да прекара с Нора Джейн. Той остана да лежи, болезнено буден, заслушан в равното й дишане, докато зората започна да се прокрадва на хоризонта.
Тогава, сигурен, че Бригъл ще го чака долу с багажа, той целуна нежно спящата си любима, и тихо се изниза от леглото, от стаята… За да отпътува надалеч от „Грийн Касъл“… От жената, която се беше престрашил да обича… От жената, която се бе научила да обича…
Интерлюдия
Желания