Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Той открил, че високочестотният ток е безопасен за човека. Разрядите от генераторите му минавали по външната повърхност на предметите, без никога да проникват в дълбочина. За работещите с такъв ток не съществувала никаква опасност. Освен това Тесла забелязал и съпровождащите този вид токове изключително странни и прекрасни искри, които съскали и преминавали по дължината на проводниците, наподобявали луминесценцията на газовите крушки, преодолявали сякаш без никакво усилие изолациите и образували малки въртящи се колела, подобно на фойерверки.
Макар и интересни, тези ефекти били слаби и се наблюдавали рядко. Те сякаш загатвали за някаква бъдеща технология, която все още му убягвала. Тесла вече знаел, че интуицията и виденията му никога не биха могли да го подведат. И наистина — онова, което предположил, се оказало самата истина. Това лично откровение, твърдял по-късно той, било най-голямото му откритие.
Тъй като безопасността била основната му грижа, Тесла бил погълнат от идеята да направи високочестотната си многофазна система напълно безопасна за оператори и потребители. С тази идея той започнал подробно проучване на всеки компонент от системата. Тесла проявил изключително усърдие и прилежност в търсенето на безопасност и ефективност.
Но заниманията му с променливия ток щели да бъдат прекъснати внезапно и неочаквано. По време на серията експерименти след опитите с високите честоти се случил един изумителен и рядко споменаван инцидент. Тесла станал свидетел на феномен, който завинаги променил вижданията му за електричеството и технологиите.
Шокиращото откритие
През целия си живот Тесла бил запален експериментатор. Любопитството му било толкова голямо, че бил в състояние да се задълбае в загадките на електричеството, без да обръща внимание на самия себе си. Докато Едисон имал навика да работи и спи по няколко часа на пода, Тесла никога не помислял за лягане, докато не постигнел успех със започнатия експеримент. Подобни маратони можели да продължават с дни. Веднъж го наблюдавали да работи в продължение на седемдесет и два часа, без да покаже никакви признаци на умора. Техниците му го боготворели.
Викторианската ера преливала от нови открития в областта на електричеството. Да бъде в течение с огромния брой новости, било задача, на която Тесла изключително се наслаждавал и предпочитал. Многофазната му система работела великолепно и изучаването на новините и следенето на научните публикации често дотолкова го поглъщало, че забравял всичките си други задължения. Тридесетгодишният милионер и всепризнат гений търсел онова чисто научно изследване, към което се стремял през целия си живот.
Всеки път, когато ставал свидетел на някакъв интересен електрически ефект, Тесла незабавно започвал експерименталното му проучване с хиляди вариации. Всяко такова проучване го водело до толкова много нови познания, че бил в състояние незабавно да формулира новите си открития и да ги патентова.
Лабораториите му в Ню Йорк били разделени на няколко секции. Комплексът бил организиран в една многоетажна галерия и осигурявал всички условия за ползотворни изследвания. Тесла изработил някои от големите си трансформатори и генератори на долните етажи, където се намирали работилниците. Горе били личните му лаборатории и кабинети. Успял да привлече екип от лоялни сътрудници. Сред тях бил и най-близкият му приятел Колман Кжито главен майстор в работилниците, който щял да остане до Тесла до края на живота му.
Тесла забелязал, че моменталното пускане на прав или променлив ток по проводниците често причинява експлозии. Макар че това имало пряко отношение към въпроса за безопасността, изобретателят бил погълнат от някои любопитни аспекти на явлението. Той наблюдавал мощните експлозии, когато лостовите прекъсвачи в многофазната му система бързо се отваряли и затваряли. Прекъсвачите често се пръскали на парчета, когато скоростта на оператора съответствала на фазата на тока.
Тесла преценил много точно ситуацията. Внезапно пуснатият ток оказвал електрически и механичен натиск върху проводниците. Когато скоростта на включване и мощността са достатъчно високи, резултатът приличал на миниатюрна мълния. Отначало електричеството нажежавало жицата до точка на кипене. След това продължаващото да постъпва електричество я взривявало чрез силата на електростатичното отблъскване. Но какво е механичното обяснение за този феномен?
Твърди се, че подобни взривове били способни да изпарят и най-огнеупорните метали. Някои използвали феномена за производство на малки диаманти. Във феномена обаче имало и други аспекти, които завладявали вниманието му. Силно заинтригуван, Тесла изработил малък „генератор на мълнии“, състоящ се от високоволтово динамо и малък кондензатор. Идеята му била с помощта на подобния на мълния ток да взриви метална жица — искал да наблюдава механичните ефекти, на които се подлагала тя при внезапно постъпване на големи количества електрическа енергия.