![Присъдата [The Runaway Jury-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/5/prisdata-the-runaway-jury-bg-download.jpg)
Присъдата [The Runaway Jury-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Присъдата [The Runaway Jury-bg]». Краткое содержание книги:
— Нищо подобно.
Той погледна Рики Колман, наведена над купичка с корнфлейкс.
— Ами гимнастически салон, или поне някое местенце, където да се поизпотим след осем часа висене в залата? Сигурно можеха да ни намерят мотел с гимнастически салон.
Рики кимна без колебание. Лорийн преглътна и заяви:
— Едно не разбирам — защо ни забраняват да говорим по телефона? Децата може да имат нужда от мен. Какво си мислят, че някой ще вземе да ме заплашва по телефона ли?
— Не че имам претенции, само ми се ще да пийна една-две студени бирички — въздъхна Джери. — А може би и някое посещение в повече — добави той, като отново погледна Гладис Кард.
Ропотът около масата бързо се засилваше и десет минути след пристигането на Истър заседателите бяха готови за бунт. Дребните несгоди се превръщаха в недвусмислени прояви на диктатура. Дори запасният полковник Херера, който неведнъж бе нощувал сред джунглите, изказа недоволство от напитките в Балната зала. Мили Дюпри се оплака от липсата на вестници. Лони Шейвър имаше куп неотложни дела и по принцип негодуваше срещу изолацията.
— Имам си ум в главата — заяви той. — Никой не може да ми повлияе.
Филип Севил пък се занимаваше с йога в гората всяка сутрин по изгрев слънце, насаме с природата, а в радиус от двеста метра нямаше нито едно дърво. Ами църквата? Като благочестива баптистка, мисис Кард не пропускаше нито проповедите в сряда вечер, нито службата във вторник, нито петъчните църковни предавания, да не говорим за съботния ден, когато се сбираше цялото паство.
— Най-добре да оправим нещата още сега — твърдо изрече Николас. — Ще ни държат тук цели две седмици, а може и три. Мене ако питате, трябва да се обърнем към съдията Харкин.
Точно сега на съдията Харкин не му беше до заседателите. В кабинета му се препираха девет адвокати. Той държеше адвокатите да идват всяка сутрин в осем, за да изгладят всички спорни въпроси, и често ги задържаше по час-два след края на заседанието. Тихо почукване отвън прекъсна разгорещения спор между Рор и Кейбъл. Глория Лейн побутна вратата, докато тя опря в стола на Оливър Макаду.
— Мисля, че имаме проблем със заседателите — мрачно съобщи тя.
Харкин скочи на крака.
— Какво?
— Искат да разговарят с вас. Друго не знам.
Харкин погледна часовника си.
— Къде са?
— В мотела.
— Не може ли да ги докараме тук?
— Не. Опитахме. Няма да излязат, преди да поговорят с вас.
Той зяпна и раменете му провиснаха.
— Тая работа почва да става нелепа — подхвърли Уендъл Рор незнайно към кого.
Адвокатите гледаха съдията, той пък гледаше купищата папки по бюрото и се мъчеше да разсъждава. После потри ръце и се усмихна с фалшиво веселие.
— Добре, да видим какво толкова има.
Конрад прие първото обаждане в осем и две минути. Този път тя не искаше да разговаря с Фич, само предаде съобщение, че заседателите отново са се разбунили и няма да излязат от „Сиеста Ин“, додето Харкин не дойде лично да ги изслуша. Конрад хукна към кабинета на Фич да достави известието.
В осем и девет минути Марли позвъни отново и съобщи на Конрад, че Истьр ще е облечен с тютюнева тениска, тъмна джинсова риза над нея, червени чорапи и обичайния бежов панталон. Червени чорапи, повтори тя.
В осем и дванайсет се обади за трети път и помоли да разговаря с Фич, който подскачаше край бюрото и скубеше брадичката си. Той незабавно грабна слушалката.
— Ало.
— Добро утро, Фич — поздрави тя.
— Добро утро, Марли.
— Посещавал ли си някога хотел „Сейнт Реджис“ в Ню Орлиънс?
— Не.
— Намира се на Канал Стрийт във Френския квартал. На покрива има бар. Наричат го „Терас Грил“. Заеми маса с изглед към квартала. Бъди там около седем. Аз ще дойда малко по-късно. Чу ли ме?
— Да.
— И ела сам, Фич. Ще те гледам как влизаш в хотела и ако доведеш приятели, срещата се отменя. Разбра ли?
— Разбрах.
— А ако се опиташ да ме проследиш, ще изчезна.
— Давам ти честна дума.
— Интересно, защо ли не ти вярвам на думата, Фич! — подхвърли тя и затвори.
На рецепцията Кейбъл, Рор и съдията Харкин бяха посрещнати от Лу Дел, която едва си намираше място от тревога и непрекъснато бръщолевеше, че никога не била виждала такова нещо; винаги държала заседателите под контрол. Отведе ги в Балната зала, където се бяха затворили тринайсет от четиринайсетте заседатели. Липсваше единствено Хърман Граймс. Той се опита да спори с групата по тактически въпроси, при което тъй възмути Джери Фернандес, че си докара няколко ругатни. Джери изтъкна, че Хърман си има жена подръка, не му трябват вестници и телевизия, не пие, а вероятно и не се нуждае от гимнастически салон. По-късно Мили Дюпри го накара да се извини на Хърман.