Огледален танц

Той я сграбчи за коленете. Фината й ръка се изплъзна от хватката на тъмнокосото момиче и тя падна по очи на пода. Извика, а след това заплака, ритна го, въртеше се, подскачаше и се извиваше по гръб. Ужасен, че може да я изпусне, той се хвърли и я притисна с цялото си тяло. Тя безрезултатно се въртеше под него. Дори не знаеше, че трябва да го подпре с коляно в слабините.

— Спри. Спри, за бога, не желая да ти сторя нищо лошо — шепнеше той в ухото й. Устата му беше пълна с ухаещата й коса.

В това време другото момиче беше успяло да се провре през люка на совалката. Капитанът на Къща Фел, макар и объркан от появата й, моментално измъкна невроразрушител и спря първото интуитивно движение на хората на Куин.

— Стой! Барон Барапутра, какво е това?

— Милорд! — плачеше евразийското момиче. — Вземете ме с вас, моля ви! Аз ще бъде свързана с моята господарка. Съвсем скоро!

— Стой там — посъветва я баронът спокойно. — Там те не могат да те пипнат.

— Опитайте с мен — започна Куин и тръгна напред, но баронът вдигна ръка. Пръстите му бяха леко свити — нито в юмрук, нито неприлично, и все пак обидно.

— Капитан Куин, сигурно не искате да предизвикате инцидент, който да забави заминаването ви, нали? Ясно е, че това момиче изразява собствената си свободна воля.

Куин се поколеба.

— Не! — извика Марк. Изправи се, вдигна русокосото момиче и го натика в ръцете на единия страж. — Дръж я. — После понечи да мине покрай барон Барапутра.

— Адмирале? — Баронът набърчи иронично чело.

— Вие носите тяло на труп — изръмжа Марк. — Не ми говорете. — Той политна напред, разперил ръце да хване тъмнокосото момиче през тази малка, ужасна, политически значима пропаст. — Момиче… — Не знаеше името й. Не знаеше какво да каже. — Не отивай. Не бива да отиваш. Те ще те убият.

Вече уверена в безопасността си, макар все още да се криеше зад капитана на Фел, по-далечко от Дендариите, тя се усмихна тържествуващо на Марк и отметна коса.

— Аз спасих честта си. Съвсем самичка. Моята чест е моята господарка. Вие нямате чест. Прасе! Животът ми е жертва… по-голяма, отколкото можете да си представите. Аз съм цвете на нейния олтар.

— Ти си луда — заяви Куин. — Не си цвете, а саксия.

Брадичката й порозовя, устните й се свиха.

— Бароне, елате — заповяда тя хладно и протегна театрално ръка.

Баронът вдигна рамене, сякаш искаше да каже: „Какво искате?“, и тръгна към люка. Никой от стражите не вдигна оръжие. Куин не им беше заповядала. Марк нямаше оръжие.

— Куин… — почна разтревожено той. Тя дишаше тежко.

— Ако сега не извършим скока, можем да изгубим всичко. Не мърдайте.

Ваза Луиджи се спря в люка, с един крак все още на дока на „Перегрин“, и се обърна към Марк.

— В случай че недоумявате, адмирале… тя е клон на моята жена — измърка той, вдигна дясната си ръка, близна показалеца си и го допря до челото на Марк. Неприятно усещане. — Една точка за мен. Четирийсет и девет за вас. Ако някога се осмелите да се върнете, обещавам ви да се разплатя по начин, който ще направи смъртта да ви изглежда като желано избавление. — Ваза Луиджи се промуши през люка. — Здравейте, капитане, благодаря ви за търпението… — Люкът се затвори и прекъсна останалите му поздравления към посрещачите — съперници или съюзници.