За Япония — като за Япония

Това е вече гейша. Ето я тая прочута, всеизвестна гейша, по която ние, европейците, въздишаме и която олицетворяваме с най-ефирното, най-миловидното женско създание. А мнозина — едва ли не и с най-развратното.

Момичето нежно и топло ни се усмихна и ни поведе след себе си към тоалентата стая, подът на която е така чист и така блести, че можеш да се обръснеш, без да ти трябва друго огледало. След това донесе сухи и много чисти кърпи, ухаещи на здраве, на женска ръка, на най-ароматичен сапун, четки за дрехи ни донесе, топли пантофи — появяваше се и изчезваше, като сянка, докато ние възвръщахме постепенно първоначалния вид, в който бяхме тръгнали.

Излезнахме от тая царица на тоалетните стаи в света. Сега ни пое друго момиче — със същия цвят кимоно, със същия поклон и усмивка. То ни въведе в едно малко салонче, което няма нищо общо с нашите европейски представи за място, където човек може да си поразпаше пояса и да го удари на живот. Това бе японската част на хотела и толкова по-добре — ние щяхме да прекараме една вечер в много скъп и луксозен японски ресторант, с гейши, в малка стаичка и насаме…

Къде е Алберто Сордн, къде го нашия Бай Ганьо — да попримижат от кеф, да ударят сами на себе си по едно око за онова, което ги очаква, да се оближат, да попригладят мустак, ако още имат такъв…

Стаичката беше ниска и празна. На пода в средата имаше масичка — нещо като нашенска паралия, но не кръгла, а продълговата. От лявата страна на всеки имаше малко столче във формата на бобено зърно, с лека вдлъбнатина в средата — като се облегнеш върху него на лакът, да се чувствуваш като герой от източна приказка. Трите гейши внимателно загънаха краката ни с покривката на масата. Те се движеха толкова безшумно около нас, че дори не забелязахме кога поставиха от едната страна на масичката котлон, прибори — нещо като малка подвижна кухня, на която има всичко, каквото трябва и нищо, което да е излишно. И това е комай всичко, което го има в стаята. Зад гърба ми има невисоко подиумче педя от нивото, на което сме седнали — нещо като втори под, който придава особен уют на нашата стаичка. В ъгъла й е поставена една стара индийска дърворезба, и ниска лампа, която допълва този изящен и крайно опростен уют. На едната от стените виждаме японски рибари на лов в океана — графика от сламки или някакви подобия на сламки. Ала ако трябва да бъда искрен — не тая опростена архитектура пълнеше стаята с нещо неповторимо. И в празна стая да си, има ли жена, която да е жена — празното нито дразни, нито се усеща… Още веднъж, и дано не е за последен път, усетих великата сила на жената, нейната магия, нейното покоряващо присъствие, което чудесии може да направи, ако е решила да ги прави за добро.