Ченгета
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ченгета». Краткое содержание книги:
Отделът за борба с организираната престъпност в полицейското управление проявява странна незаинтересованост и Хари тръгва по следите на парите, които водят до Лас Вегас. Там той се среща със старата си любов и започва да разплита престъпната паяжина. А после неочаквано го отстраняват от случая — и нещата се изплъзват от контрол. Но единствено куршум е в състояние да спре Хари, когато се е впуснал в търсене на истината…
Той остави думите си да увиснат във въздуха заедно с дима от пурата. Бош беше смаян и бесен, но успя да сподави желанието си да удуши Фицджерълд.
— В управлението е забранено да работят служители, за които се знае, че са свързани с престъпници. Сигурен съм, че го знаете, детектив, и че разбирате защо се нуждая от такава гаранция. Ако това стане известно, бихте могли да загубите работата си. Й тогава какво ще правите, къде ще иде мисията ви?
Бош не отговори. Гледаше право пред себе си през предния прозорец. Фицджерълд се наведе към него и почти прошепна на ухото му:
— И успяхме да научим това за вас само за час — каза той. — Ами ако бяхме продължили цял ден? Цяла седмица? И това не се отнася само за вас, приятелю. Можете да кажете на лейтенанта си, че в управлението има таван за издигането на лесбийки, особено ако се разчуе нещо такова. Виж приятелката й, тя би могла да продължи да расте, защото е чернокожа. Но ако питате мен, лейтенантът би трябвало да се примири с оставането си в Холивуд.
Той се изправи и продължи с нормален глас:
— Договорихме ли се, детектив Бош? Бош най-после погледна към него.
— Договорихме се.
След като остави извадените от черепа на Тони Алайзо куршуми в лабораторията по балистика в Бойл хайс, Бош се върна в холивудския участък точно когато детективите се събираха в кабинета на Билетс за заседанието в шест часа. Запознаха го с Ръсел и Кълкън, ченгетата, придадени към екипа им от майор Фрауд, и всички заеха местата си. Присъстваше и представител на окръжната прокуратура. Матю Грегсън беше от отдела за специални разследвания, който се занимаваше със случаите на организирана престъпност, с престъпления, извършени от полицейски служители и с други деликатни въпроси. Бош не го познаваше.
Хари докладва първи и информира другите за събитията в Лас Вегас, а също за аутопсията и за посещението си в балистичната лаборатория, където му бяха обещали да свършат с експертизата до десет часа на следващата сутрин. Но не спомена за срещите си с Карбон и Фицджерълд. Не заради заплахата на шефа на ОБОП — или поне така си казваше. А защото нямаше да е разумно да обсъжда информацията, която бе научил на тези срещи, пред толкова много хора, и особено пред прокурора. Очевидно Билетс беше на същото мнение, защото не го попита нищо по този въпрос.
След Бош бе ред на Райдър. Тя им съобщи, че разговаряла с ревизора от данъчната служба, който се занимавал с „ТНД продъкшънс“, и че не получила почти никаква информация.
— По принцип данъчната служба има специална програма за информаторите — каза Райдър. — Всеки, подал сигнал за данъчно нарушение, получава процент от данъците, които не са били платени. Точно така е започнало и в нашия случай. По думите на Хършфийлд, човека от данъчната служба, единственият проблем е, че сигналът е бил анонимен. Явно информаторът не е искал процент. Получили са писмо от три страници, в което се описвало как Тони Алайзо пере пари. Не искаше да ми го покаже, защото твърдеше, че макар и анонимно, характерът на програмата изисква стриктна поверителност, и че специфичният език на писмото би могъл да ни помогне за идентифициране на автора му. Той…
— Това са глупости — прекъсна я Грегсън.
— Навярно — съгласи се Райдър. — Но не можех да сторя нищо.
— После ми дайте името на онзи от данъчното и ще видя какво мога да направя.
— Разбира се. Така или иначе, те получили писмото, прегледали старите данъчни документи на „ТНА“ и решили, че сигналът е ценен. На 1-ви август пратили предупреждение на Тони за ревизия и в края на този месец щели да я извършат. Това е… А, единственото, което ми каза във връзка с писмото, е, че било пратено от Лас Вегас. Според пощенското клеймо.
Бош едва се сдържа да не кимне, защото последната информация съответстваше на онова, което му беше казал Фицджерълд.
— Добре, сега за колегите на Тони Алайзо. Двамата с Джери почти целия ден разпитвахме основната част от хората, участвали в боклука, който е наричал филми. Обикновено е търсил така наречените артистични таланти в местни филмови школи и барове със стриптийз, но петима от мъжете са работили с него постоянно. Разпитахме ги един по един и изглежда, че нямат никаква представа за финансирането на филмите. Според нас са чисти. Джери?
— Точно така — потвърди Едгар. — Аз лично смятам, че Тони ги е избрал заради тъпотата им и защото не са задавали неудобни въпроси. Нали разбирате, просто ги е пращал в университета да търсят хлапета, които искат да режисират или да напишат сценария на някой от онези филми. После са ходили до „Стар стрип“ на „Ла Сиенега“ и са наемали момичета за мръсните роли. Нали ви е ясно как става? Нашето заключение е, че с прането се е занимавал единствено Тони. Знаели са само той и клиентите му.