Кръстът на Мориган
- Автор: Робертс Нора
- Серия: circle trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстът на Мориган». Краткое содержание книги:
Всичко тече, всичко се променя, но не и вечната борба между Доброто и Злото. С помощта на портал във времето Хойт Маккийни от далечната 1128 година се пренася в съвременен Ню Йорк. Той е дошъл за помощта на своя брат Кийън срещу могъщата кралица на вампирите Лилит, чиято цел е да завладее света. Кийън приема предизвикателството. Към тях се присъединява неустоимо красивата Глена. Те са само част от Кръга, призван да спаси света от Лилит и последователите й. Всеки един от кръга е надарен с уникални способности, необходими за да победят. Останалите трима сами ще ги намерят, ала докато се готвят за трудната битка, между харизматичния Хойт и огнената Глена пламва любов, по-силна от магия…
— Да, разбира се. — Хойт раздвижи рамене и наклони глава. — Какво рисуваш там?
Глена нацупи устни срещу скицата:
— Прилича на теб. — Обърна листа към него.
— Така ли ме виждаш? — Гласът му издаде озадачение и известно неодобрение. — Толкова суров.
— Не суров. Сериозен, Ти си сериозен мъж, Хойт Маккена. — Написа името с печатни букви върху скицата. — Така би се изписвало и произнасяло днес. Направих справка. — Подписа се със замах. — Тази твоя сериозна натура е много привлекателна.
— Сериозността е за старците.
— И за воините, за силните мъже. Откакто те познавам и изпитвам влечение към теб, осъзнавам, че всички, които съм познавала преди, са били момчета. Очевидно си падам по доста по-зрели мъже.
Той седеше и я гледаше, със скицата и виното помежду им. „Разделят ни цели светове“, помисли си Хойт. И все пак я чувстваше така близка, както никого досега.
— Докато седя тук с теб, в тази къща, която е моя и същевременно някак чужда, в свят, който е и мой, и чужд, ти си единственото, което желая.
Глена стана, приближи се и обви ръце около него. Той опря глава на гърдите й и се заслуша в ударите на сърцето й.
— Това носи ли ти утеха?
— Да, и нещо повече. Толкова силно копнея за теб. Не знам как да сдържа този порив.
Тя сведе глава, затвори очи и зарови лице в косите му.
— Нека бъдем просто хора. През останалата част от тази нощ нека бъдем просто хора. Не искам да оставам сама в мрака. Отнеси ме в леглото.
Той хвана ръцете й и се изправи.
— Тези неща не са се променили за хилядолетие, а?
Глена се засмя.
— Някои неща не се променят.
Хойт задържа ръката й, докато излизаха от кухнята.
— Не съм делил легло с много жени… защото съм сериозен мъж. — Бяха на прага на стаята й и тя се обърна към него с дяволита усмивка. — Но мисля, че ще се справим.
— Почакай.
Притегли я към себе си, преди да отвори вратата, и впи устни в нейните. Глена почувства топлината и сиянието на силата му.
Той побутна вратата.
Беше запалил свещите. Всяка от тях изпълваше стаята със златиста светлина и лек аромат. В камината тлееше червеникава жарава.
Това докосна струна в сърцето й и по кожата й пробягаха тръпки на очакване.
— Чудесно начало. Благодаря. — Чу щракването на ключа в ключалката и сложи ръка на гърдите си. — Изведнъж станах неспокойна. Никога не съм била толкова нервна, преди да бъда с мъж. Дори онзи първи път. Отново някогашното ми самодоволство.
Нямаше нищо против безпокойството й. Всъщност то засилваше възбудата му.
— Устните ти. Тези чувствени устни! — Прокара пръст по долната. — Сънувам вкуса им. Разсейваш ме дори когато не си до мен.
— И това не ти дава покой. — Тя протегна ръце и преплете пръсти зад тила му. — Радвам се.
Отпусна се в прегръдката му и видя как плъзна поглед към устните й и го задържа там, преди отново да срещне нейния. Усещаше как дъхът им се слива и чуваше ударите на сърцето му до своето. Останаха така един безкраен миг и устните им се срещнаха. Потопиха се един в друг.
Тя почувства трепване в корема, сякаш гъдел на десетки кадифени криле разпалваше желанието и. И отново сиянието на силата се разсее из въздуха.
След миг ръцете му бяха в косите й, трескаво отместиха кичурите от лицето й и тя затрепери в очакване на онова, което предстоеше. Устните му се отделиха от нейните, за да обходят лицето й и да се спуснат надолу, проследявайки пулса на шията и.
Би могла да го удави. Знаеше го и все пак продължаваше да отпива. Неудържимото желание можеше да го повлече надолу, там, където никога не е бил. Знаеше, че където и да ги отведе то, ще бъдат заедно. Плъзна ръце по формите й, замаян от блаженство. Тя отново потърси устните му и жадно ги всмука. Отдръпна се назад, с треперещ дъх. Светлината на свещите пробяга по тялото й, когато отмести ръце от него и започна да разкопчава ризата си.
Под нея имаше нещо бяло и дантелено, което примамливо повдигаше гърдите й. Видя още бяла дантела, когато панталонът се свлече по краката й — неустоим триъгълник, прилепнал към долната част на корема й, високо над бедрата.
— Жените са най-изобретателните създания — каза си на глас, протегна ръка и плъзна пръсти по дантелата. Когато усети тръпката й, той се усмихна. — Харесва ми това облекло. Винаги ли го носиш под другите дрехи?
— Не. Зависи от настроението ми.
— Харесваш ми в това настроение.
Прокара палци по дантелата на гърдите й.
Тя наведе глава назад.
— О, за бога!
— Това ти харесва. А какво ще кажеш за това? — Направи същото с прилепналата дантела на корема й и долови насладата, която се изписа на лицето й.
Нежна кожа, съвършено гладка. Но под нея изпъкваха мускули. Неустоимо.