Свръхнова
- Автор: Дилейни Самуел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Капка Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхнова». Краткое содержание книги:
ЕДНА ОТ НАЙ-ПЪЛНИТЕ И ЦЯЛОСТНО ПОДНЕСЕНИ КАРТИНИ НА МЕЖДУЗВЕЗДНО ОБЩЕСТВО!
— Ей — Мишока вдигна поглед от сиринкса. — Всичко е наред. Харесваш ми. Просто в момента съм зает, това е.
— О — Катин се усмихна. Усмивката му бързо се смени с размисъл. — Знаеш ли, Мишок, завиждам на капитана. Той си има своята мисия. И неговата обсебеност от тази мисия изключва всякакви терзания за това, какво си мислят за него хората.
— Аз не разнищвам нещата по начина, който ти описа — обади се Мишока, — изобщо.
— Аз пък го правя — Идас се огледа. — Винаги, когато остана сам, правя същото… — той наведе чернокосата си глава и се загледа в ставите на ръцете си.
— Много хубаво беше от негова страна, че ни даде време за почивка и управлява кораба само с Линсеъс — каза Катин.
— Да — потвърди Идас. — Вярно, че е… — той обърна дланите си, за да проследи тъмните линии по тях.
— Капитанът си има твърде много грижи — намеси се Мишока. — Макар и не по своя воля. Тази част от експедицията не изисква абсолютно нищо, та бързо трябваше да си намери нещо, което да отвлече вниманието му. Така мисля аз.
— Да не мислиш, че капитанът е сънувал лоши сънища?
— Може би — Мишока изтръгна от арфата си канела, но ароматът бе толкова силен, че почти изгори ноздрите и гърлата им.
Очите на Катин се насълзиха.
Мишока поклати глава и врътна копчето, което бе пипал Идас.
— Съжалявам.
— Рицарят на… — от отсрещната страна на стаята Себастиан вдигна поглед от картите и сбръчка нос. — …мечовете.
Катин, единственият с достатъчно дълги крака, докосна водата под рампата с върха на сандала си. Разноцветният пясък се раздвижи. Катин извади записващото си устройство и натисна копчето за запис:
„Романите разказват предимно за взаимоотношения.“
Говореше, загледан в кривините върху мозаечната стена зад листата.
„Тяхната популярност се е дължала на това, че те са залъгвали самотата на хората, които са ги чели, на хора, напълно хипнотизирани от машинациите на собственото им съзнание. Капитанът и Принс, например, са абсолютно обвързани, благодарение на тяхната обща обсебеност…“
Мишока се наведе и заговори в скъпоценната кутия:
„Капитанът и Принс вероятно дори не са си виждали физиономиите повече от десет години!“
Раздразнен, Катин изключи записващото устройство. Замисли се за някакъв остроумен отговор, но не намери такъв. Отново включи устройството:
„Помни, че обществото, което допуска това да се случи, е същото обществото, което допуска угасването на романа като литературен жанр. Когато пишеш, не забравяй, че сюжетът на романа се обвързва с изражението на лицата на героите, когато говорят един с друг.“
Отново изключи записа.
— Защо пишеш тази книга? — попита Мишока. — Имам предвид, какво смяташ да правиш с нея?
— Ти защо свириш на сиринкс? Сигурен съм, че причината е една и съща.
— Само че ако прекарвах цялото си време в подготовка, никога нямаше да изсвиря и звук дори. Разбирай това като намек.
— Започвам да разбирам, Мишок. Не че го правя нарочно, но методите ми, които според тебе са перушански, са такива, каквито са.
— Катин, аз разбирам защо го правиш. Ти искаш да направиш нещо прекрасно. Но работите не стават така. Вярно е, че аз трябваше да се упражнявам много време, докато започна да свиря на това чудо. Но, ако ти си решил да направиш нещо подобно, то трябва да накараш хората да чувстват и да се вълнуват от живота около тях, макар това да е само онзи единствен човек, който би го потърсил в мазетата на института Алкейн. Нищо няма да ге получи, ако ти самият не разбереш част от тези усещания.
— Мишок, ти един мил, добър и красив човек. Но този път грешиш. Наблюдавал съм от близо твоето лице и прекрасно зная, че красивите форми, които ти изтръгваш от своята арфа, до голяма степен са предизвикани от твоя страх.
Мишока вдигна поглед и бръчки изрязаха челото му.
— В състояние съм с часове да седя и да те гледам как свириш. Но това, Мишок, са моментни радости. И то само, когато човек възприеме живота като абстракция, като подчертан стремеж към значимите образци на всичко красиво и непреходно. Да, съществува една част от мен, която не съм в състояние да отприщя, докато в теб тя извира, просто блика от твоите пръсти. Но и в теб съществува една част, която свири, за да заглуши звука на един писък вътре в теб. — Той кимна към смръщения Мишок.