От утрото до здрача
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От утрото до здрача». Краткое содержание книги:
„Е, кой се смее последен сега, а, татенце?“
Тайлър слезе долу, за да се присъедини към брат си и сестра си за вечеря. Отново беше гладен.
— Наистина е жалко, че се наложи Джулия да ни напусне толкова бързо — сподели Кендъл. — Щеше да ми бъде приятно да се опознаем малко повече.
— Сигурно би желала да се върне при нас колкото е възможно по-скоро — добави Марк.
„Не се и съмнявам“, помисли си Тайлър. Той обаче се погрижи тя никога да не се върне оттам. Разговорът се насочи към бъдещето.
— Уди е решил да си купи група понита за поло — обади се свенливо Пеги.
— Не се казва група! — сопна се Уди. — Казва се гарнитура. Става дума за гарнитура от спортни понита.
— Съжалявам, скъпи. Аз просто…
— Остави, няма значение!
— А твоите планове какви са? — попита Тайлър Кендъл.
„…разчитаме на подкрепата, която ще получите от вашия баща. Ще ви бъдем много благодарни, ако внесете на наша сметка един милион щатски долара… в рамките на някой от следващите десет дни“.
— Кендъл?
— А, да. Решила съм да… да разширя моя бизнес. Ще отворя магазини в Лондон и Париж.
— Звучи прекрасно — възкликна Пеги.
— След две седмици имам ревю в Ню Йорк. Налага ми се бързо да замина, за да го подготвя.
— А ти какво ще правиш с твоя дял? — на свой ред се поинтересува Кендъл.
— Най-вече благотворителна дейност — с благочестиво изражение отговори Тайлър. — Има толкова много полезни организации, които се нуждаят от помощ.
Слушаше разговора на масата само с половин ухо. Оглеждаше хората около себе си, като спираше поглед върху брат си и сестра си. „Ако не бях аз, нямаше да получите нищо. Абсолютно нищо!“
Вгледа се в Уди. Брат му бе станал наркоман и разсипа живота си. „Парите няма да му помогнат, помисли си Тайлър. С тях само ще купи повече опиати“. Почуди се откъде ли се снабдява с наркотици Уди.
После Тайлър погледна сестра си. Кендъл беше умна и жънеше успехи — бе реализирала максимално своя талант.
До нея седеше Марк и разказваше весели анекдоти на Пеги. „Той е привлекателен и чаровен. Колко жалко, че е женен“.
Накрая остана Пеги. За него тя винаги беше „Пеги-горкичката“. Изобщо не проумяваше защо се примирява с проблемите на Уди. „Сигурно го обича много. Иначе определено не е получила нищо свястно от своя брак“.
Почуди се какви ли изражения щяха да придобият лицата им, ако се изправи и съобщи: „Аз притежавам властта над Станфорд Ентърпрайзис. Аз уредих да убият баща ни, да изкопаят тялото му и пак аз наех човек, който да се представи за нашата незаконна сестра“. При тази мисъл се усмихна. Беше толкова трудно да се премълчава такава пикантна тайна.
След обяда Тайлър отиде в стаята си да телефонира на Лий. От другата страна обаче никой не вдигна слушалката. „Излязъл е с някого, помисли си отчаяно Тайлър. Не ми вярва за яхтата. Е, добре, ще му го докажа! Кога най-сетне ще легализират това проклето завещание? Налага се да звъня на Фицджералд или на онзи млад адвокат, Стив Слоун“.
На вратата се почука и на прага застана Кларк.
— Извинете ме, господин съдия Станфорд. За вас пристигна писмо.
„Може би Кийт Пърси ми поднася поздравления“.
— Благодаря, Кларк.
Взе плика. Адресът на подателя беше в Канзас Сити. За момент Тайлър се вгледа озадачено в него, после отвори плика и започна да чете.
„Уважаеми господин съдия Станфорд,
Смятам, трябва да знаете, че имате природена сестра на име Джулия. Тя е дъщерята на Розмари Нелсън и вашия баща. Живее тук, в Канзас Сити. Нейният адрес е: 1425 Меткалф Авеню, ап. 3В, Канзас Сити, Канзас.
Сигурна съм, че Джулия ще бъде особено щастлива да получи известие от вас.