Сребърен пламък
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърен пламък». Краткое содержание книги:
Натовариха конете със закупените от Емпрес вещи, завързаха здраво торбите и когато тя се отправи в североизточна посока, Ед Кресуел дълго гледа след нея, докато Емпрес се изгуби от погледа му.
След като се увери, че Кресуел не я вижда вече, Емпрес рязко изви Кловър и потегли на северозапад, към скритата в планината долина, където я чакаше семейството й.
Не можеше да се отърси от мислите за Трей. Тя си спомни как се събуждаха сутрин — целувката, с която я даряваше Трей вместо „Добро утро“; как сядаха да закусват заедно; спокойния, улегнал вид, мургавата кожа и невероятния апетит, с който той се хранеше — нещо, за което тя искрено му завиждаше. Спомни си какво голямо удоволствие бе да прокара пръстите си в дългата му тъмна коса, когато той се надвесваше над нея с усмивка. Емпрес въздъхна дълбоко, усещайки колко близък и скъп й бе станал Трей. Дали нейните взаимоотношения с Трей се бяха оказали напразен, безуспешен опит да се промени традиционното му виждане за жените. В този миг тя си припомни многобройните му обожателки.
Дочутият разговор между трите госпожици се бе оказал толкова съществен и полезен, си помисли Емпрес. В противен случай, изкушението да остане при него с всеки изминат ден растеше все повече и повече. Рискът да бъде изцяло завладяна от неотразимия му чар, и то завинаги, бе твърде голям. Той бе раздавал обичта си на твърде много жени. Боже, с колко много жени се бе любил! По-добре — сега да я боли и да страда, отколкото след това да се измъчва от скръб! Тя тихо си каза, че решението, което бе взела, е най-доброто възможно и че трябва да бъде спокойна. Трей Брадок-Блек не бе човек с трайни връзки и познанства. Вътрешният монолог по време на ездата не й помогна да преодолее страданието от раздялата си с Трей. В гърдите й бе заседнала огромна мъка.
В момента, в който Емпрес се скри от погледа на Кресуел и сви рязко на северозапад, Трей беснееше в къщата, раздавайки ругатни и команди наляво и надясно, като едновременно запасваше вълнената си риза в изтърканите си панталони. Той обу два чифта вълнени чорапи, после нахлузи мокасините, високи до глезена. В този момент се появи един от слугите, който бързо донесе палтото му от бизонски кожи.
Суматохата и паниката настанаха около осем и половина, когато, събуждайки се, Трей установи, че топлото тяло на Емпрес липсва. Виковете и крясъците му изплашиха всички слуги в къщата. Само най-смелите от тях дръзнаха да се качат на втория етаж, за да разберат какво се е случило.
След като слугите притичаха до конюшнята и установиха, че два коня липсват, Трей осъзна, че цялата идилия най-ненадейно бе свършила. Никой не посмя да спори с Трей, макар че много от слугите искаха да му напомнят, че здравето му е все още в опасност и че едно такова продължително препускане из планината можеше да се окаже фатално за изтощения му организъм. Слугите обаче прецениха, че при такива обстоятелства, когато господарят им е побеснял, е по-добре да си мълчат и тайно съобщиха в Хелена за случилото се. До завръщането на Хейзард и Блейз трябваше да се чакат инструкциите на Хейзард. Затова икономът Тимс само заяви: „Намерете го!“ и затвори слушалката.
За десетина минути Трей бе напълно готов. Той си сложи колана за оръжията над коженото палто и скри уинчестъра в дисагите. Емпрес имаше няколко часа преднина, но следите й в свежия сутрешен сняг бяха като една блестяща диря.
Трей рязко отрече необходимостта някой да го съпровожда. Искаше да бъде сам, когато я догони. Тя му трябваше напълно сама и беззащитна, помисли си той малко раздразнено, докато проверяваше за последен път коня си. Някаква необуздана ярост обзе цялото му същество. Тя се бе осмелила да го напусне! Трей бе така раздразнен и вбесен, че единственото нещо, което осъзнаваше ясно, бе че иска да я върне обратно. Причините за това той не можеше и не искаше да си обясни, а още по-малко да разсъждава по тях. Само знаеше, че не иска да има свидетели тогава, когато щеше да я залови. Ето защо забрани някой да го съпровожда и ги увери, че ще се справи сам. За целта се наложи да ги излъже, като им обясни, че Емпрес живее само на двадесет километра високо в планината и че той ще стигне дотам за около три часа. Всичко това бе произнесено с такъв студен, отмерен тон, че никой от тях не пожела да му се противопостави.