Въоръжени мъже
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Въоръжени мъже». Краткое содержание книги:
Във въздуха витае предчувствие за страшно зло, някой убива и в града се е развихрило нещо загадъчно и отвратително. Няма да е зле, ако кълбото се разплете до обяд, защото тогава капитан Ваймс се пенсионира официално и се жени. А щом градът е Анкх-Морпорк… тъкмо по пладне всичко се размирисва на гнило.
— Следите водят насам — каза Къди, — и после се връщат. Но тези, които се връщат, не са толкова дълбоки като тези, които отиват натам. Може да се види, че са по-късни, защото са върху другите. Значи, на отиване той е бил по-тежък, отколкото на връщане, нали така?
— Така.
— И това означава…?
— Отслабнал е?
— Носел е нещо, и го е оставил… някъде напред.
Те се втренчиха в тъмнината.
— Значи отиваме да открием какво е било? — каза Детритус.
— Така мисля. Ти какво ще кажеш?
— Казвам екстра.
Макар и да бяха различни видове, мозъците им се бяха съсредоточили върху един-единствен образ, предполагащ проблясване на дуло и оловен куршум, който пропява през подземната нощ.
— Той се е върнал — рече Къди.
— Да.
Те отново погледнаха в мрака.
— Не беше хубав ден.
— Самата истина.
— Просто бих искал да знам нещо, в случай… искам да кажа… виж, какво стана в склада за прасетата? Ти направи всичките онези изчисления! Цялото онова смятане!
— Аз… н’нам. Видях го всичкото.
— Кое всичкото?
— Просто всичкото. Всяко нещо. Всички числа на света. Можех всичките да ги преброя.
— На какво възлизаха?
— Н’нам. Какво означава възлизам?
Те продължаваха да се мъкнат напред, за да видят какво носи бъдещето.
Най-накрая следата изведе до един по-тесен тунел, широк едва колкото тролът да стои изправен. В крайна сметка не можеха да вървят по-напред. От покрива беше паднал камък, зидария и кал се бяха процедили и бяха блокирали тунела. Но това нямаше значение, защото вече откриха това, което търсеха, макар че не го бяха искали.
— О, боже — каза Детритус.
— Съвсем сигурно — съгласи се Къди. Той неопределено се огледа наоколо. — Знаеш ли, мисля, че тези тунели обикновено са пълни с вода. Те са доста под нормалното ниво на реката. — Той погледна назад към жалката находка. — Много неприятности ще има покрай това.
— Това е значката му — каза Керът. — Божичко! Стиснал я е толкова силно, че се е врязала в ръката му.
Формално Анкх-Морпорк е построен върху глинеста почва, но основно е построен върху Анкх-Морпорк. Бил е издиган, изгарян до основи, затлачван с тиня и строен отново толкова много пъти, че основите му са стари мазета, зарити пътища и вкаменените кости и бунища на по-раншни градове.
Под тях, в тъмнината, седяха тролът и джуджето.
— Какво правим сега?
— Трябва да го оставим тук и да доведем Ефрейтор Керът. Той ще знае какво да прави.
Детритус погледна през рамо към нещото зад тях.
— Не ми харесва това. Не е хубаво оставим го тук.
— Така е. Да, ти си прав. Но ти си трол, а аз съм джудже. Какво мислиш би станало, ако хората ни видят да носим това по улиците?
— Голям проблем.
— Правилно. Хайде. Да проследим стъпките обратно навън.
— Предположим то е изчезнало, когато върнем? — каза Детритус, като тежко се изправи на крака.
— Как? А и ние ще следваме следите навън, така че, ако който и да е бил, дето го е сложил вътре, се върне, ще налетим право върху него.
— О, добре. Аз радвам, че каза това.
Ваймс седеше на крайчеца на леглото си, докато Ангуа му превързваше ръката.
— Капитан Куирк? — възкликна Керът. — Но той е… не е добър избор.
— Майонезеният Куирк, така му викахме — каза Колън. — Той е надут глупак.
— Ясно — обади се Ангуа. — Той е богат, дебел и мазен, нали?
— И леко мирише на яйца — добави Керът.
— С пера на шлема — продължи Колън, — и нагръдник, дето можеш да се огледаш в него.
— Е, и на Керът е такъв — напомни Ноби.
— Да, но разликата е, че Керът си лъска бронята, защото той… обича хубавите чисти брони — предано каза Колън. — Докато Куирк държи неговата излъскана, защото е надут глупак.
— Но той е приключил със случая — сети се Ноби. — Чух за това, когато излязох за кафето. Арестувал е Коулфейс, трола. Знаеш ли го, капитане? Чистача на клозета. Някой го видял близо до Заскрежената Улица точно преди да бъде убито джуджето.
— Но той е масивен — възрази Керът. — Не би могъл да влезе през вратата.
— Той има мотив.
— Тъй ли?
— Да. Хемърхок беше джудже.
— Това не е мотив.
— За трол е. Както и да е, ако не е направил това, той вероятно е направил нещо. Има цял куп доказателства срещу него.
— Като например? — подкани Ангуа.
— Той е трол.
— Това не е доказателство.