Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
— Налягането се стабилизира — съобщи той, взирайки се в един екран с множество светлинки близо до клапата.
— Можем ли да помогнем? — попита Марис.
— Вече помогнахте — каза първият чис. — Ние ще го поемем от тук.
Двамата тъкмо вдигаха Траун и се канеха да го понесат към една херметическа врата, когато звездите през илюминаторите стремително се разтеглиха в тънки ивици.
През първите два часа медиците работеха интензивно при закрити врата, без да подават каквато и да е информация. През вратата минаваха единствено пресни припаси и материали и нови болни. Кардас се въртеше в преддверието на медицинската зала, като се стараеше да не се пречка на забързаните работници. От време на време представители на екипажа го пращаха насам-натам с някакви дребни поръчки. Първоначално не знаеше какво се е случило с Марис, но от откъслечните разговори между персонала успя да научи, че тя помага с разчистването на отломките от взрива.
До завръщането в базата им оставаха най-малко още четири часа, когато най-после някой ги повика в помещението за болни.
Завариха Траун полулегнал, полуседнал в едно тясно легло. Около тялото му имаше плътно навити много биосензорни пръстени. Те го обгръщаха от врата до коленете като хватка на голяма змия.
— Кардас, Фераси — поздрави ги той. Лицето му беше изопнато, но гласът му се бе запазил чист и ясен, — уведомиха ме, че дължа живота си на вас. Благодаря ви!
— Заслугата всъщност е предимно на Марис — побърза да уточни Кардас, за да не обере чужди лаври. — В критични моменти тя се ориентира по-бързо от мен.
— Най-вече заради дългото време, което съм прекарала на борда на „Ловеца на сделки“ заедно с Рак — обясни Марис и се опита да изобрази усмивка, която обаче не стигна до очите й. — Как се чувствате?
— Не особено добре, но явно съм вън от опасност — отговори Траун, като изучаваше лицето й. — Освен това ме уведомиха, че сте помагали при разчистването на мостика.
Тя сви рамене смутено:
— Просто исках да съм полезна.
— Дори след като видяхте как изстрелвам торпеда срещу беззащитните същества на вагаарските кораби?
Тя сведе поглед надолу.
— Съжалявам… аз… ами… съжалявам, че възразих срещу това… Осъзнавам, че нямахте никакъв избор.
— Което не го прави по-лесно за възприемане, нали — каза Траун. — За съжаление това е едно от онези решения, които често се налага военните да вземат в подобна ситуация.
— Всъщност успяхме ли все пак да вземем онзи проектор? — обади се Кардас. — Така и не чух нещо повече по този въпрос.
Траун кимна утвърдително.
— Бил е сгънат и заварен за външната страна на корпуса ни точно преди скока. Освен това всичките шест щурмовика също успяха да се измъкнат невредими.
Кардас поклати глава:
— Извадихме късмет!
— Истината е, че си имаме добър ръководител — поправи го Марис. — Вагаарите сигурно са останали крайно недоволни от това развитие.
— Добре — каза Траун с равен глас. — Може би ще се окажат достатъчно недоволни, че най-после да предприемат отявлено нападение срещу Чиското господство.
Кардас се смръщи:
— Да не би да твърдите, че с всичко това сте се опитвали да ги провокирате да нападнат?
— Опитвах се само да си взема един проектор — каза Траун. — А останалите развития в обстановката ще бъдат анализирани и санкционирани едва когато се случат.
Кардас извърна глава настрани към лекарите и помощниците им, които превързваха останалите ранени.
— Разбира се — промърмори той тихо.
— А междувременно ще насочим вниманието си към това да се завърнем на Крустай възможно най-скоро — продължи Траун. — В момента повече от всичко друго се нуждаем от спешна медицинска грижа за нашите ранени, както и от бърз ремонт на засегнатите кораби.
— И сигурно дотогава не би било лоша идея да ви оставим, за да си починете — добави Марис, като докосна Кардас по ръката и кимна към вратата на стаята. — Ще се видим по-късно, командире.
— Добре — очите на Траун постепенно се превърнаха в две светли цепки и червенината им се скри зад натежаващите клепачи. — И ми се струва, че бяхте прав, Кардас. Представям си колко много ще съжалява Кенто за това, че изпусна цялото увеселение.
Когато се върнаха в базата, установиха, че Дубрак Кенто има по-спешни грижи от пропуснатото увеселение с вагаарите.
— Направо ще я убия! — мрачно бумтеше грамадният мъж, когато забеляза Марис и Кардас през процепите в пластмасовата врата на килията си. — Ако някога успея да я хвана насаме, заклевам се, че ще я убия намясто!