Следа
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Kay Scarpetta #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следа». Краткое содержание книги:
Станала жертва на нападение, което на пръв поглед няма нищо общо с пряката й работа, Скарпета трябва да издаде заключение за смъртта на едно 14-годишно момиче. Улики няма, физически доказателства почти липсват. Скарпета трябва да проследи заплетените улики и странните детайли, за да накара мъртвото тяло да говори. В резултат на бял свят излиза една тъжна истина, която не всеки може да понесе.
Ийс почти не примигваше, а горната част на тялото му беше абсолютно неподвижна. Парченцата боя бяха в три цвята — червени, бели и сини, всички с големината на прашинки. Боята не беше автомобилна, нито пък от трактор. Парченцата боя и странният сиво-кафяв прашец бяха полепнали по ръбовете на една дълбока порезна рана на лицето. Подобни, а може би и идентични парченца боя и прашец бяха открити в устата на четиринайсетгодишното момиче, предимно по езика. Ийс се тревожеше най-вече от прашеца, който наистина беше странен. Никога не беше виждал такъв. Състоеше се от кристалчета с неправилна форма, наподобяващи изсъхнала кал. Но не беше кал. Във вътрешността на кристалчетата можеха да се видят миниатюрни пукнатини и мехурчета, които се редуваха с абсолютно гладки области, а краищата им бяха тънки и прозрачни — като релеф на непозната планета. Някои частици имаха почти невидими дупчици в средата.
— Какво е това, по дяволите? — промърмори той. — Никога не съм виждал подобно нещо. И как е възможно да присъства в два напълно различни случая? Между тях няма абсолютно никаква връзка. Проклет да съм, ако знам какво става…
Въоръжи се с една миниатюрна пинцета и внимателно, отстрани няколко фибри памук от стъклото с изследваните частици. Пречупената през няколко лещи светлина попадна върху силно увеличените влакънца, които приличаха на усукан бял канап.
— Знаете ли колко мразя памучните влакънца? — обърна се към празната лаборатория Ийс. — Знаете ли какъв трън в задника са те?
Просторното правоъгълно помещение му отвърна с мълчание. По-голямата му част бе заета от рафтове в черен цвят, кутии за химикали, обособени работни места, десетки микроскопи и всякакви стъклени, метални и химически допълнения, необходими за работата.
Повечето от лаборантите не бяха на работните си места, но това означаваше само едно — че са някъде на етажа, заети с атомна абсорбция, газова хроматография, спектроскопия или рентгенова дефракция. По време на работата си тези хора използваха сложна апаратура, като трансформаторния инфрачервен спектрофотометър „Фурие“, сканиращия електронен микроскоп, специалния енергийно-дисперсионен рентгенов спектрометър. В един свят на безкрайни икономии и вечен недостиг учените се задоволяват с това, което им се отпуска, яхайки апаратурата като кон, на който искат да извадят душата…
— Всички знаят колко мразиш памучните влакънца — отбеляза Кит Томпсън, която тъкмо влизаше.
— Бих могъл да си изтъка престилка, ако събера всичките шибани памучни влакънца, които съм виждал през краткия си живот — промърмори той.
— Много ми се ще да я видя — усмихна се Кит. — Сигурно ще е огромна…
Ийс направи опит да отдели поредното влакно. Това съвсем не беше проста работа, тъй като и най-леката неточност в движението на миниатюрната пинцета или волфрамовата игла предизвикваше въздушно течение, което отнасяше влакното. Нагласи фокуса и завъртя копчето за увеличение на 40, изостряйки дълбочината на изображението. Гледаше яркото кръгче светлина със затаен дъх, опитвайки се да открие нещо. Кой физичен закон гласи, че когато въздушното течение оказва влияние върху власинките, те винаги бягат от пинцетата на изследователя, сякаш са живи? Защо не правят обратното, защо не се движат по посока на уреда?
Отдръпна обектива няколко милиметра назад и в окуляра изплуваха острите като игла щипки на пинцетата, гротескно големи от увеличението. Въпреки всичко, което беше видял тук, кръгчето светлина продължаваше да му напомня за осветена от прожекторите циркова арена. За миг си представи как по нея обикалят слонове, а клоуните правят номера. Светлината беше толкова ярка, че буквално режеше очите. Спомни си как седеше на простите дървени пейки и омаян зяпаше огромните розови топки захарен памук, които се носеха във въздуха около него. Пинцетата му внимателно хвана поредното памучно влакънце и го отмести. Деликатността му изчезна в момента, в който пинцетите проникнаха във вътрешността на малкото пликче от прозрачна пластмаса, което съдържаше и други такива влакънца. Всички те вероятно бяха напоени с някакъв химикал, което автоматично ги правеше негодни като доказателство.