Митично подвеждане
- Автор: Асприн Роберт Линн
- Серия: myth adventure #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Митично подвеждане». Краткое содержание книги:
— Ха така, Скийв! — ухили се Гюс и ме плесна по гърба.
— Значи решено — подчерта Танда. — В такъв случай, хубавецо, какъв е планът?
Някак си усещах, че ще го каже.
— Дайте ми една минута — примолих се. — Само преди секунда замисълът беше просто да се чупим, не помните ли? Нали знаете, тия планове не растат ей тъй по дърветата.
Впуснах се в умозаключения, като обсъждах и отхвърлях идеите още щом ми дойдеха. Не ми отне много време. Не ми идваха чак толкоз много идеи.
Почувствах, че съм зяпнал Дружан. Той въртеше врат, за да гледа по трибуните.
— Ти пък какво правиш? — запитах, раздразнен от явната му липса на загриженост за нашето положение.
— Ммм? Ох, съжалявам, старче — извини се тролът. — Чисто и просто ми стана интересно колко ли деволи има сред тълпата. Доста са.
— Така ли? — удивих се аз, като на свой ред огледах публиката. — Не забелязвам нито един.
— О, маскирани са, разбира се — сви рамене Дружан. — Но ако провериш, можеш да видиш техните аури. При залозите, които са направени за тази проклета игра, няма начин да не дойдат.
Прав беше. Досега бях толкова погълнат от мача, че нито веднъж не си дадох труда да обследвам трибуните. Ала щом се взрях, различих аурите на други демони, разпръснати сред тълпата.
— Много неприятно, че не сме в състояние да им свалим маскировката — промърморих на себе си.
— О-о, това можем да го сторим достатъчно лесно — отговори тролът.
— Можем ли?
— Положително. Деволите винаги използват най-евтините и най-простите маскировки, които успеят да намерят. Знам едно заклинание, което ще им върне нормалния вид твърде бързо.
— Знаеш ли? — държах да се уверя аз. — То способно ли е да покрие целия стадион?
— Е, не за ужасно дълго време — рече Дружан, — но все ще изтрае минута-две. Защо питаш?
— Мисля, че ми дойде една идея — кимнах. — Връщам се ей сега.
— Къде отиваш? — викна след мен тролът, когато тръгнах към страничната линия.
— Да говоря с Грифин — казах рязко, без да ме е еня, че това обяснение всъщност нищо не обяснява.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА:
Не питай за кого бие камбаната…