Краят на мрака (Нон-стоп)
- Автор: Олдисс Брайан Уилсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Кабаджова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на мрака (Нон-стоп)». Краткое содержание книги:
Бяхме в Селскостопанския Отдел. Изглежда поразително. Животните живеят свободно между растенията.
А водораслите! «Сухият» вид под въздействието на пейнина явно се подлагаше на мутации.
Той е излязъл вече навън в коридора до секцията с водорасли, а корените му избутват почвата пред себе си. Картината е такава, като че ли този вид е действал със собствен разум! Не можах да се избавя от представата как водораслите се разрастват и запълват целия кораб. Отидох в командната кабина и включих устройството, което затваря всички преходни врати край Главния коридор. Това трябваше да затрудни по-нататъшното нашествие на растенията. Френк се събуди. Отпуснатостта му беше преминала, но той не ме позна. Ще отида при него пак на следващата сутрин.
Днес се разболя очарователната, изпълнена с живот Джун! Тя беше неподвижна и страдаше — точно както го предвиждаше. По съвсем предателски начин нейният вид ме потресе и притесни повече от вида на Ивона. Би ми се искало…
Но какво значение има какво ми се иска?
СЕГА Е МОЙ РЕД!
Престелан ми напомни, че е минало Рождество Христово.
Аз съвсем бях забравил за тази подробност. Може би затова така се бяха раздвижили тези пияни бунтари. Нещастните глупаци!
Френк днес ме позна. Разбрах това по очите му, макар той все още да не може да говори. Ако някога той стане капитан, то корабът ще бъде съвсем различен от този, който започна нашия съдбоносен полет.
Двадесет оздравели. Това е явен прогрес и надежда. Бедствието ни превърна в мислители. Едва сега, когато дългото пътуване вече не означава нищо друго, освен път към мрака, аз започвам да се съмнявам в известна степен в междузвездните пътешествия. Колко много мъже и жени сигурно са мислили същото, затворени между тези многовековни стени по пътя си към Процион!
В служба на тази велика идея животът им е протичал през пръсти. И колко много хора още ще умрат, преди нашите потомци да достигнат Земята!… Земята! Аз се моля сърцата на хората да се смекчат, за да престанат да бъдат такива жестоки като тези метали, които те толкова обичат и на които само служат. Само изключително високото развитие на техниката, което е отбелязал XXIV век, е могло да доведе до създаването на този изумителен кораб. И все пак това чудо е отвратително и съвсем безсмислено. Само в ерата на сляпата технология са могли да се решат да обрекат на пожизнено заточение в кораба все още неродените поколения, завинаги лишавайки ги от чувства и стремления. Като начало на технологичната ера могат да се приемат първите спомени за Вавилонската кула. Това са твърде забележителни факти в моите представи за човечеството. Но какво друго ни остава, освен да се надяваме, че тази безкрайна агония някога ще бъде прекратена веднъж завинаги, както на Земята, така и в Новия Свят на Процион…“