Двойни убийства
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Двойни убийства». Краткое содержание книги:
— Какво те кара да мислиш, че е имало заложен капан?
— Очевидно дезинформационната тактика на Бюрото има за цел не само примамването на убиеца. Някой е възнамерявал да унищожи доверието в Пат Харви и пресата се справи с тази задача доста успешно.
— Дори президентът няма такова влияние над медиите. Не и в нашата страна.
— Не обиждай интелигентността ми, Бентън — казах.
— Тя просто ни изпревари. Нека го кажем по този начин.
Уесли кръстоса крака и взе питието си.
— А вие поставихте капана.
— Никой не е говорил вместо нея на пресконференцията.
— Това е без значение. Просто нямаше нужда друг да говори вместо нея. Някой е направил така, че обвиненията й да звучат като бръщолевенето на луд, когато бъдат отпечатани. Кой подучи репортерите, политиците, бившите й съюзници, Бентън? Кой даде информацията, че се е консултирала с ясновидка? Ти ли?
— Не.
— Пат Харви се видя с Хилда Озимек миналата есен — продължих. — Досега този факт не бе съобщаван в новините. Адски е долно, Бентън. Ти самият ми каза, че ФБР и тайните служби са се свързвали с Хилда Озимек в няколко случая. Вероятно и госпожа Харви е научила за нея от вас, за бога.
Кони се върна с кафето ми, после ни остави така бързо, както се бе появила.
Чувствах погледа на Марк върху себе си, напрежението. Уесли продължаваше да гледа огъня.
— Струва ми се, че знам истината. — Дори не направих опит да прикрия отвращението си. — И възнамерявам да я обсъдим веднага. Ако не ми помогнеш в това, тогава мисля, че за в бъдеще и за мен ще бъде невъзможно да ти помагам.
— Какво намекваш, Кей? — погледна ме Уесли.
— Ако се случи отново, ако още една двойка умре, не гарантирам, че репортерите няма да разберат какво всъщност става…
— Кей — този път ме прекъсна Марк.
Отказах да го погледна. Правех всичко възможно да го отстраня.
— Не искаш да се препънеш като госпожа Харви.
— Не може да се каже, че тя се препъна съвсем сама — отговорих. — Смятам, че е права. Нещо наистина се покрива.
— Предполагам, изпратила си й докладите си — каза Уесли.
— Да. Вече няма да участвам в тази манипулация.
— Това е било грешка.
— Грешката ми беше, че не й ги изпратих по-рано.
— Докладите ти включват ли информация за куршума, който извади от тялото на Дебора? По-специално, че е бил деветмилиметров „Хидра-шок“?
— Калибърът и марката трябва да са в доклада на оръжейните експерти — отговорих. — Аз не изпращам копия от техните доклади, както и от докладите на полицията — нито един от тях не е създаден в офиса ми. Но се интересувам защо си толкова загрижен за тази подробност.
Уесли не отговори и Марк се намеси:
— Бентън, трябва да изясним това.
Уесли запази мълчание.
— Смятам, че Кей трябва да знае — добави Марк.
— Мисля, че вече знам — казах. — Смятам, че ФБР се страхува, че убиецът е федерален агент, който е мръднал. Възможно е и да е някой от лагера „Пиъри“.
Вятърът изстена в тъмнината и Бентън стана, за да се погрижи за огъня. Постави още дърва, подреди ги с машата и почисти пепелта от огнището, без да бърза. Най-после седна, взе питието си и каза:
— Как стигна до този извод?
— Няма значение — отговорих.
— Някой каза ли ти го направо?
— Не. Не направо — извадих цигарите си. — Откога подозираш това, Бентън?
Той се поколеба, но отговори:
— Вярвам, че ще е по-добре, ако не знаеш подробностите. Наистина. Ще бъдат само бреме за теб. Много тежко бреме.
— Вече си нося тежкото бреме. И ми писна да се натъквам на дезинформация.
— Искам да ми обещаеш, че нищо от обсъжданото няма да излезе оттук.
— Познаваш ме прекалено добре, за да се тревожиш за това.
— Лагерът „Пиъри“ влезе в картинката не много дълго след започването на тези случаи.
— Заради близостта си?
Той погледна към Марк.
— Ще те оставя да продължиш — му каза Уесли.
Обърнах се и погледнах човека, който в миналото бе споделял леглото ми и изпълвал мечтите ми. Беше облечен в морскосини джинси и риза на червени и бели райета, която и преди бях виждала. Беше дългокрак и елегантен. Тъмната му коса сивееше на слепоочията, очите бяха зелени, брадичката — силна и волева, чертите — фини. Все още жестикулираше леко и се навеждаше напред, когато говореше.