Крадци на лица
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ани Еврева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Крадци на лица». Краткое содержание книги:
— Какво решение? — попитах аз.
Тя вдигна рамене.
— Решаваш например, че не можеш да дадеш на някого повече власт, отколкото вече има. Не може човек да прекара живота си в страх от някого или в омраза — доизясни тя мисълта си. — Така че в известен смисъл го преодолява. Гледа си работата и решава, че ако чудовището се изпречи някога на пътя му, по-добре да бъде готов за борба на живот и смърт.
— Мисля, че това наистина е правилно поведение — казах аз. — Може би дори единствено правилното. Само че не съм сигурна дали наистина го чувстваш по този начин, но се надявам да е така.
Тя погледна нагоре към нащърбената луна и ми се стори, че едва сдържа сълзите си.
— Истината е, лельо Кей, че мога да върша цялата компютърна работа без никакви усилия. Знаеш го.
— Вероятно можеш да вършиш и цялата компютърна работа на Пентагона без никакви усилия — казах й нежно аз и сърцето ме заболя.
— Само че не искам да насилвам нещата.
Не знаех какво да й отговоря.
— И без това раздразних много хора, защото мога да пилотирам хеликоптер и… ти знаеш.
— Знам всички неща, които можеш да правиш и че вероятно техният списък ще става все по-дълъг, Луси. Но сигурно си много самотна именно поради тази причина.
— Чувствала ли си се някога така? — прошепна тя.
— Цял живот — прошепнах аз. — Е, сега знаеш защо винаги съм те обичала по начина, по който го правя. Може би те разбирам.
Тя вдигна очи и ме погледна. После протегна ръка и нежно ме докосна по китката.
— По-добре да си тръгваш вече — каза тя. — Не искам да караш колата, когато си изморена.
10.
Беше почти полунощ, когато намалих скоростта при будката на пазача в моя квартал, а дежурният излезе оттам и ме спря. Беше много необичайно и се боях да не каже, че алармената ми система е свирила през половината нощ или че някой перко се е опитвал да отиде при мен, когато не съм си била вкъщи. Марино дремеше през последния час и половина и се разсъни, когато свалих надолу прозореца на колата.
— Добър вечер — казах на пазача. — Как си, Том?
— Добре съм, доктор Скарпета — каза той и се наведе по-близо до колата ми. — Случиха се някои необикновени неща през последния час и сметнах, че нещо може да не е наред, затова се опитах да се свържа с вас, но ви нямаше вкъщи.
— Какви неща? — попитах аз, като започнах да си представям цял куп страхотии.
— Почти по едно и също време дойдоха две момчета, които донесоха пици. Три таксита пристигнаха, за да ви карат до летището, и то едно след друго. А някакъв човек искаше да вкара в двора ви контейнер за строителни отпадъци. Но тъй като не можах да се свържа с вас, отпратих ги до един. Всички настояваха, че сте ги повикали.
— Разбира се, че не съм — казах аз ядосано и недоумението ми започна да нараства. — И преди колко време стана това?
— Ами, контейнерът за строителни отпадъци пристигна може би към пет часа днес следобед. А другите дойдоха след него.
Том беше възрастен човек, който вероятно нямаше и представа как би отбранявал съседите, ако не дай боже изникнеше някаква опасност. Но той беше услужлив и си въобразяваше, че е истински пазител на закона и е достатъчно, дето е въоръжен и има опит като военен. Иначе се отнасяше много покровителствено към мен.
— Записа ли си имената на някои от тези хора, които идваха? — извика високо Марино от седалката до мен.
— „Домино“ и „Пица Хът“.
Напрегнатото лице на Том бе засенчено от козирката на бейзболната му шапка.
— А такситата бяха от компаниите „Колониъл“, „Метро“ и „Йелоу Каб“. Строителната компания се казваше „Фрик“. Позволих си да се обадя и да проверя. Всички те бяха получили заявки от ваше име, доктор Скарпета, бяха записали и часа, когато сте се обадила. Отбелязал съм си всичко.
Том не можеше да прикрие колко е доволен, когато пазачът извади от задния си джоб някакъв лист от бележник и ми го подаде. Тази нощ беше играл по-важна роля от обикновено и беше почти опиянен от това. Светнах лампичката в колата и двамата с Марино прегледахме списъка. Поръчките за такситата и пицата бяха направени между десет и десет и единадесет часа, а контейнерът за строителни отпадъци беше поръчан по-рано същия следобед с нареждане да бъде изпратен късно следобеда.