Грешникът
- Автор: Герритсен Тесс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Грешникът». Краткое содержание книги:
Някои жени пренебрегват представителите на своя пол и се фокусират само върху мъжете в стаята, и тя очевидно бе една от тях, тъй като бе насочила цялото си внимание към Бари Фрост.
— Здравейте — започна Джейн, — говорихме по телефона. Аз съм детектив Ризоли, а това е детектив Фрост. И двамата съжаляваме много за вашата загуба.
Едва тогава Лорън благоволи да погледне към своята посетителка.
— Благодаря — отвърна лаконично тя. Погледна към тъмнокосата жена, която им беше отворила вратата. — Мария, можеш ли да кажеш на момчетата да дойдат? Полицията е тук. — Обърна се отново към гостите си и посочи към един диван. — Заповядайте, седнете.
Ризоли се озова седнала по-близо до болничното легло. Погледна дланта на мъжа, свита като щипка, и лицето му, едната половина на което бе увиснала в неподвижна безжизнена маска, и си спомни последните месеци от живота на своя дядо. Как бе лежал в леглото си в дома за възрастни хора, с напълно съзнателен и гневен поглед, затворник на тяло, което вече не се подчиняваше на заповедите му. Видя подобна осъзнатост в очите и на този човек. Той гледаше право към нея, към тази посетителка, която не познаваше, и съзря отчаяние и унижение в него. Безпомощността на човек, чието достойнство е отнето. Може би не беше на много повече от петдесет години, но тялото му го беше предало. По брадичката му проблясваше вадичка слюнка и се стичаше на възглавницата. На близката маса се виждаха всевъзможни приспособления, необходими за поддържането на комфорта му: кутии Ensure, гумени ръкавици и мокри кърпички, кутия памперси за възрастни. Целият му живот беше сведен до събиращите се на една маса продукти за поддържане на хигиената.
— Сестрата, която е нощна смяна, закъснява малко, затова се надявам, че нямате нищо против да постоите тук, докато държа под око Рандъл — каза Лорън. — Преместихме го в тази стая, защото винаги е обичал морето. Сега може да го гледа през цялото време. — Взе хартиена кърпичка и внимателно избърса слюнката от устата му. — Така. Сега е по-добре. — Обърна се към двамата детективи. — Виждате защо не исках да измина целия път до Бостън. Не ми се ще да го оставям прекалено дълго с медицинските сестри. Той започва да се вълнува. Не може да говори, но знам, че му липсвам, когато ме няма. — Намести се във фотьойла си и се фокусира върху Фрост. — Има ли някакъв напредък в разследването?
И този път отговори Ризоли, твърдо решила да задържи вниманието на своята домакиня и раздразнена, че то продължава да се изплъзва и да се насочва другаде.
— Открихме нови улики — каза тя.
— Но не сте изминали всичкия път до Хаянис, само за да ми го съобщите.
— Не. Дойдохме да поговорим по някои въпроси, чието разискване е най-добре да стане лично.
— И сте искали да ни хвърлите поглед, предполагам.
— Искахме да добием представа за миналото на Камий. За семейството й.
— Е, ето ни. — Лорън махна с ръка. — Това е къщата, в която израсна. Трудно е човек да си го представи, нали? Защо би напуснала нещо подобно, за да отиде в манастир. Рандъл й даваше всичко, което би могло да поиска едно момиче. Чисто ново „Бе Ем Ве“ за рождения ден. Собствено пони. Гардероб, пълен с тоалети, които почти не е обличала. Тя обаче предпочете да носи черно през останалата част на живота си. Предпочете… — Лорън поклати глава. — Все още не можем да проумеем станалото.
— И двамата ли не бяхте доволни от решението й?
— О, аз щях да го преживея. Все пак това си е нейният живот. Но Рандъл така и не го прие. Все се надяваше, че тя ще промени решението си. Че ще се умори от това, което монахините правят по цял ден, каквото и да е то, и в крайна сметка ще се прибере у дома. — Погледна към съпруга си, който лежеше безмълвно в леглото. — Мисля, че затова получи този удар. Тя беше единственото му дете и той така и не повярва, че го е оставила.
— А какво е станало с родната майка на Камий, мисис Мажин? По телефона ми казахте, че е мъртва.
— Камий е била само на осем години, когато се е случило.
— Какво се е случило?
— Ами, наричат го случайно предозиране, но дали изобщо някой от тези инциденти е наистина случайна злополука? Рандъл бе вдовец вече от няколко години, когато се запознахме. Аз имам двама сина от първия си брак, а Рандъл имаше Камий.
— От колко време сте женени?
— Почти седем години. — Погледна към съпруга си. И добави примирено: — За добро или за лошо.
— Бяхте ли близки със заварената си дъщеря? Тя споделяше ли с вас?