Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
— Губите си времето, командире — обяви на висок глас Тото. Паропс вдигна вежди.
— И защо така? — попита. Салма ускори крачка и стисна Тото над лакътя.
— Пострадал е — обясни той. — Не му обръщай внимание.
— Следващия път няма да нападнат оттук. Целта им е била да ви отвлекат вниманието. Вече всичко ми е ясно — продължи Тото.
— И кога стана тактик, момко? — обади се Неро.
— Не е нужно да съм тактик. Имаше един човек… роб на осоидите. Той ми каза. Искаше да ме предупреди, предполагам. „Въздушни кораби“, така каза. На тяхно място и аз бих използвал въздушни кораби.
Вперил очи в Тото, Паропс не помръдваше.
— Въздушни кораби — повтори като ехо той.
Тото вдигна рамене. Още му беше трудно да се концентрира, а и всичко това не изглеждаше особено важно.
— Той така каза. Мисля, че така каза.
— Тото! — Салма го хвана за раменете и го разтърси. — Ела на себе си, моля те. Не разбирам какви ги приказваш, но ако е нещо важно…
Светът се люшна, после се хързулна косо в главата на занаятчията и той примигна.
— Каза нещо за въздушни кораби — повтори той. — Издърпах го изпод тарана. Беше занаятчия, Салма, като мен.
— По-добре ме последвайте — нареди Паропс и хукна към своята охранителна кула.
Качи ги при бойницата, която служеше за прозорец на кабинета му и която видимо се беше килнала настрани. Цялата кула се беше килнала леко. Изглежда щабквартирата на Паропс нямаше да я бъде още дълго, помисли си Салма.
От другата страна на стената се беше ширнал лагерът на имперските войски — не се виждаше нищо ново, дори числеността им не изглеждаше драстично намаляла след клането от изминалата нощ.
В далечния край на лагера се намираше импровизираното летище, пак там се различаваха миниатюрните силуети на хелиоптерите. Ала зад тези четвъртити и лишени от грация машини се издигаше нещо ново.
Няколко неща, всъщност. Половин дузина безформени неща, които се издуваха бавно, почти недоловимо за окото. Вече бяха по-големи от хелиоптерите, а по всичко личеше, че тепърва има да растат. Поне с такова впечатление остана Салма.
Паропс му беше подал далекогледа си, само че Салма нямаше представа какво да прави с него. Погледна през окуляра, но видя само размазани петна. Тото го издърпа от ръцете му и погледна на свой ред. За пръв път откакто Скрил го беше открила, занаятчията изглеждаше що-годе нормално.
— Идеални са за целта — отбеляза той. — Сега вече разбирам. Въздушната отбрана на града е разбита, нали?
— Може да се каже — призна Паропс. — Повечето насекоми са мъртви, а само два от ортоптерите могат да бъдат поправени навреме. Нощта беше тежка за тях.
— И не случайно — измърмори Тото, все още насочил далекогледа към раздуващите се в далечината мехури. — Война на занаятчиите. — Свали далекогледа и се обърна да ги погледне. Изглежда идваше на себе си. Отново приличаше на старателния студент, с когото Салма се бе запознал преди време, но във възбудата, с която говореше за професията си сега, се долавяше нещо почти патологично. — Въздушните кораби са изключително уязвими при атака по въздуха. Точно затова се използват рядко в битка. — Говореше като преподавател пред пълна със студенти аудитория.
— Добре де, к’ви са тия неща? — попита Скрил. Тото я погледна объркано.
— Как какво, въздушни кораби, разбира се. Въздушни кораби, срещу които Тарк няма защита. Достатъчно ще е да ги придвижат над града. Логиката е желязна. Таркианците мислят различно от осоидите и в това е цялата работа. Паропс, твоите хора водят наземни войни, затова и въздушните ви сили са символични, държите ги основно за разузнаване и за някоя и друга изненадваща атака. Осородните, от своя страна, мислят така, както би трябвало да мислиш и ти, Салма. Те мислят като хора летящи. Пробиха крепостните ви стени, лишиха ви от криле и сега ще ви нападнат по въздуха. Хелиоптерите са прекалено тежки и летят твърде ниско. Тях лесно ще ги свалите с артилерията по стените, дори арбалетната стрелба може да свърши работа. Въздушните кораби обаче… те летят толкова високо, че само най-добрите летци могат да ги достигнат. Е… какво ще правите?