Краят на кръга
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Краят на кръга». Краткое содержание книги:
По-късно, когато лежим вплетени под завивката, тя пита:
— Хей? Мога ли да дойда с теб? В Норвегия?
Тълкува погрешно мълчанието ми.
— Нямах намерение да се натрапвам. Извинявай — добавя.
— Не, не, не. Звучи… чудесно.
— Полагат ми се няколко седмици отпуск — продължава. — Мислех си, че ще е забавно. Да видя Норвегия. С теб.
— Заминавам за вкъщи утре.
— Няма значение. Ако искаш, ще дойда и аз.
— Разбира се.
В три часа през нощта тя ме буди.
— Предполагам си го скрил добре — пита.
Не разбирам какво иска да каже.
— Ковчежето! — казва. — Сетих се за нещо, което ти каза. Надявам се, че си го скрил добре?
Толкова ми се спи, че я виждам двойна. Пленителните близначки Даян.
— На сигурно място е — измърморвам.
— Няма да повярваш колко ги бива да намират неща. Само ако искат. Не си тръгнал срещу кого да е.
— Защо го казваш?
— Защото искам да знаеш, че съм на твоя страна. Въпреки че работя за ОМИ и тъй нататък. Разбирам, че не можеш да ми имаш пълно доверие. Но независимо какво става, винаги ще бъда с теб.
— Имам ти доверие.
— Надявам се. Но все пак, недей. Може да са пъхнали микрофон в чантата ми. Или нещо подобно. Така че, не бива никога да ми казваш къде си скрил ковчежето или нещо друго, което е важно. Нали?
— Приятел е. Не го познаваш. И ти имам доверие — казвам и се обръщам на другата страна.
Тя се долепя до мен. Гърдите й се притискат до чувствителната кожа на гърба.
Така се плъзвам отново в съня.
17.
Не съм виждал рецепциониста преди. Мъж. Висок и светлорус, прилича на арийски бог на войната. Обаче, когато си отваря устата да проговори, гласът му се оказва толкова носов, а тонът така кокетен, че ми се струва, че се подиграва с мен. След като ми хвърля един сладък поглед, той ми казва, че трябва да съм един много търсен джентълмен. После ми връчва две съобщения. Един факс и една написана на ръка бележка от кралицата на нощта, Линда. Нейното съобщение е кратко, почти без правописни грешки. Джоуселин де Уит е звъняла.
Факсът е написан на ръка върху хартия за писма на Дирекцията за управление на културното наследство:
„Бьорн! Опитах да позвъня. Къде си, по дяв…
Не успях да открия Грете. Sorry. Има ли някакви роднини, при които може да е отишла? Обади се, моля…“