Белият нинджа (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част II)». Краткое содержание книги:
Но веднага почувства, че това любопитство още го държи в обятията си и не му позволява да хвърли апаратчето. Искаше да знае какво е записано на лентата. По дяволите! Пръстът му се насочи към копчето за възпроизвеждане, после колебливо спря. След като записът е бил правен от неговия апартамент, нищо не доказваше, че наоколо няма и други средства за наблюдение.
Пъхна машинката в джоба на панталоните си и излезе. Насочи се към парка Уено, но после размисли. Този, който наблюдава апартамента, вероятно ще се погрижи и за личното му проследяване. Значи не може да прослуша записа на публично място. Но къде да го стори?
Не можеше да измисли нищо, в душата му бавно се надигаше паниката. Рязко и неочаквано се бе изправил срещу дулото на пистолет, някой го наблюдаваше, подслушваше разговорите му и най-вероятно следеше всяка негова стъпка. Защо? Заради вирусната програма РИНРИС, естествено. Негодника беше сигурен, че не иска да се забърква в подобни истории. Доказал отдавна гениалните си способности в компютърното програмиране, той искаше да си остане специалист в своята област и нищо повече. Вече бе започнал втория етап на изследванията си. Според информацията на Шизей мозъкът на „Кошера“ действа светкавично, защитните му програми все още могат да се справят успешно с РИНРИС. Лазерните транзистори, композирани от атомни слоеве с монокристално диамантено покритие, а не с обичайното покритие от индиев фосфат и галиев арсенид, са изключително подходящи за бързо движение на електроните (дълбоко в себе си той беше смаян от начина, по който американците бяха успели да ги усъвършенстват), но въпреки това Негодника беше убеден, че при определени условия те могат да работят и в негова полза. Тунелният ефект — тоест превръщането на електроните носители на информация в светлинен сноп вместо в обичайните отделни информационни клетки — правеше действието на тези транзистори наистина светкавично. И именно с помощта на този ефект РИНРИС получаваше своя шанс да се настани в сърцевината на паметта им. Негодника трябваше да промени програмирането на своя вирус в съответствие с лазерните чипове на „Кошера“.
Но вместо да мисли по този проблем, той крачеше през града и се оглеждаше да види дали някой не го следи. Поведението му се диктуваше от многобройните филми, които беше гледал през живота си.
В продължение на час и половина бе зает да прави проверки. Влизаше и излизаше в магазини и дюкянчета, шмугваше се в тесни и безлюдни — улички, в които имаше възможност да наблюдава всеки, който се появи преди или след него, качваше се на метрото и различни автобуси, при това винаги в последния момент.
Най-накрая се увери, че никой не го преследва, въздъхна с облекчение и се насочи към жилището на Килан.
Никълъс помоли Нанги да го придружи до летището. Томи предложи услугите си да ги закара, но Никълъс поклати глава:
— Знаете задълженията си, сержант. Необходима сте тук.
Преди това тя бе изпълнила желанието му да влезе във връзка с полицейското управление на Ню Йорк и да поиска задържането на Сенжин още на летище „Кенеди“. Благодарение на показанията на собственика на „Силк Роуд“ вече имаха достатъчно основания да му отправят официално обвинение. Томи даде на Никълъс името и служебния номер на американския детектив, с когото се беше свързала.
Уми влезе в спалнята в момента, в който Никълъс забързано трупаше в голям куфар дрехи, пари и документи.
— Има някои неща, които Нанги не споделя с теб просто от свян — каза тя. — Той е от старата школа, докато аз… Е, аз разбирам и уважавам старата школа… Но все пак мога да виждам и отвъд нейните граници. Виждам всичко… Разбираш ли ме, Никълъс?
Никълъс застина на място с няколко ризи в ръка.
— Винаги те слушам внимателно, Уми — отвърна той. — Знаеш това, нали?
Уми се приближи до него, протегна ръка и завъртя брадичката му наляво, после надясно.
— Какво виждат очите ми, Никълъс? — удиви се тя. — Ти си друг човек!
— Аз съм танжин — отвърна той.
— Това не те прави друг — поклати глава тя. — Ти си танжин още от рождението си, наследил си от майка си това…
— Ти знаеш? — стреснато я погледна Никълъс, изчака кимването й и добави: — А Нанги?
— Нанги също.
— И не сте ми казали това?
— Нямаше да ни повярваш — усмихна се тя. — Защото не ние трябваше да ти го кажем.