Огненият престол
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Хрониките на Кейн #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: История
Электронная книга - «Огненият престол». Краткое содержание книги:
Ра простена и вдигна крак върху купчина възглавници. Бинтовете на пищяла му се разместиха и видях две сълзящи рани от ухапване, подобни на следите от зъби върху рамото на Картър. Докато Ра разтриваше крака си, по вените на бедрото му плъзна зелена отрова. Само докато я гледах, перата на моята ba настръхнаха от отвращение.
Ра извърна очи към небето. Те станаха жълти — точно като разтопено злато, — какъвто беше и престолът му.
— Изида! — извика той. — Браво на теб. Предавам се!
Под навеса затрепка сянка. Появи се жена, която коленичи пред трона. Аз, разбира се, я познах. Беше с дълга тъмна коса, подстригана като на Клеопатра, и с бяла прозрачна рокля, очертаваща прелестното й тяло. Лъскавите й криле във всички цветове на дъгата проблясваха като северно сияние.
Със сведената си глава и ръцете, вдигнати като за молитва, Изида бе самото въплъщение на смирението. Аз обаче я познавах прекалено добре. Забелязах усмивката, която тя се мъчеше да прикрие. Долових, че е на седмото небе от щастие.
— Господарю Ра — подхвана Изида. — Живея, за да ти служа.
— Ха! — възкликна той. — Живееш заради могъществото си, Изидо. Не се опитвай да ме лъжеш. Знам, точно ти си създала змията, която ме ухапа! И заради това никой друг не може да намери лек. Искаш на моя престол да седне съпругът ти, онзи негодник Озирис.
Изида понечи да възрази:
— Господарю…
— Стига! Ако бях по-млад бог… — Ра допусна грешката да размърда крака си. Извика от болка. Зелената отрова плъзна нататък по вените му. — Както и да е — въздъхна той нещастен. — Уморих се от този свят. До гуша ми дойде от кроежи и заговори. Излекувай отровата, друго не искам.
— На драго сърце, царю. Но ми трябва…
— Тайното ми име — довърши Ра. — Да, знам. Обещай да ме излекуваш и ще получиш всичко, каквото пожелаеш… дори повече.
Долових в гласа му предупреждение, но Изида или не го забеляза, или й беше все едно.
— Заклевам се да те излекувам — каза тя.
— Тогава се приближи, богиньо.
Изида се наведе напред. Помислих си, че Ра ще прошепне на ухото й тайното си име, той обаче я сграбчи за ръката, която допря по съсухреното си чело. От върховете на пръстите й започна да излиза дим. Тя опита да се отдръпне, но богът на Слънцето здраво стискаше китката й. Сияеше целият от образите на дългия си живот: първия изгрев, лодката му, която грее по земите на наскоро въздигналия се Египет, сътворението на другите богове и на обикновените простосмъртни, безкрайните битки, които Ра е водил всяка нощ с Апоп, за да даде отпор на Хаоса. Бяха прекалено много, за да ги осмисля — столетия, които се изнизваха за един удар на сърцето. Тайното му име беше сбор от неговия опит, а дори тогава, в тези праисторически времена, Ра бе немислимо стар. Огнената аура се разпростря до дланта на Изида и тръгна нагоре по ръката й, докато цялото й тяло не бе обгърнато от пламъци. Тя изпищя. После огънят угасна. Изида се свлече в краката му, а от роклята й се заизвива пушек.
— И така — каза Ра. — Оживя.
Не можех да кажа какво чувства — дали разочарование, или неволно уважение.
Изида колебливо се изправи. Изглеждаше замаяна и сякаш току-що беше минала през бойно поле, въпреки това обаче вдигна ръка. Върху дланта й пламтеше ярък йероглиф: тайното име на Ра, сведено до една-единствена дума с невероятна мощ.
Тя положи ръка върху отровения крак на Ра и каза заклинание. Зелената отрова се отдръпна от вените му. Отокът спадна. Превръзката се смъкна и двете следи от зъби се заличиха.
Ра се облегна на престола и въздъхна от облекчение.
— Най-после. Вече не ме боли.
— Господарят се нуждае от почивка — предложи Изида. — От дълга-предълга почивка.
Богът на Слънцето отвори очи. Сега вече в тях нямаше огън. Те приличаха на мътните очи на обикновен смъртен старец.
— Баст! — извика той.
До него изникна богинята на котките. Беше в египетски доспехи от кожа и желязо и изглеждаше по-млада — вероятно защото още не бе изживяла вековете на затвор в бездната, където се е сражавала с Апоп. Изкушавах се да й извикам и да я предупредя какво й предстои, но бях изгубила дар слово.