Лейди КАЛИГУЛА

По пътя обратно към покоите си Друзила размишляваше как и кога да разкрие на брат си, че жена му си пада по коне. Очевидно трябваше да действа, когато е сигурна, че може да докаже обвиненията си. Ладиса трябва да бъде хваната в малкия храм по време на акта с жребеца.

Когато влезе в собствената си всекидневна, бе посрещната от Бризея, която и предложи сребърен поднос с нарязани портокали, току-що пристигнали от Сицилия. Но имперската принцеса беше нервна от видяното на терасата и реши да стовари яда си върху първия човек, който ѝ попадна пред очите – а именно надменната галска робиня, която никога не се държеше смирено, както предполагаше положението ѝ.

– През трите месеца, откакто ми служиш – каза принцесата, докато похапваше от плодовете, – никога не си искала от мен позволение да се срещнеш с любовник. Да не го правиш зад гърба ми?

– Никога не бих направила нещо зад гърба ви, домина.

– Значи мастурбираш.

Бризея се стегна. Очите ѝ се стрелнаха наляво и надясно, за да видят дали няма още някой при тях. Друзила я обиколи и я разгледа от глава до пети. След това я мушна с пръст в ребрата.

– Да не онемя?

– Не, домина. Това е много лично.

– Но ти не си личност, Бризея. Ти си робиня, забрави ли?

– Не съм, ваше височество – отвърна младата жена, преглъщайки гордостта си.

– Е? Ще ми отговориш ли? – настояваше Друзила.

– Понякога го правя.

– Добре! И какво те възбужда тогава?

– Духът на покойния ми съпруг.

– Хм... Какъв беше той? Гал?

– Да. Много красив мъж.

– Кога умря?

– Преди пет години.

– И не си имала други любовници?

– Не.

– Ами предишният ти господар, Тит Петроний? – попита Друзила. (Тит Петроний Нигер по онова време е на двадесет и три години, по-късно ще бъде наречен Петроний Арбитер заради елегантното си облекло и новите моди, които въвежда за мъжете ѝ жените през всички сезони.)

– Продадох се в робство на Петроний, за да работя в ателието му за висша мода. Той винаги ме е уважавал и никога не е искал от мен сексуални услуги.

– Твърде глупаво. Ако наистина те е уважавал, щеше да ти даде много възможности да се наслаждаваш на прегръдките на мъжете.

– Не изпитвам влечение към мъжете.

– Това ли става в твоя малък, ограничен мозък?

Бризея затвори очи. Мускулите на долната ѝ челюст леко трепнаха, но брадичката ѝ остана вирната. Блестящата ѝ тъмнокестенява коса беше прилично вдигната на кок, прибрана от двете страни и забодена с няколко кехлибарени фиби, изработени в стила на кехлибарения ѝ медальон и обеците. На шията си вместо робски нашийник тя бе получила разрешение да носи проста огърлица от сплетени златни нишки.

– Свали си туниката! – нареди и Друзила.