Разбитото око
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-563-2
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разбитото око». Краткое содержание книги:
Лишен от закрилата на баща си, Кип Гайл се изправя срещу майстор на сенчестите интриги — неговият дядо иска да посочи следващия избраник за Призма и да притежава истинската власт. И макар че му помагат Тея и Карис, Кип трябва да надмине себе си в хитроумието, за да оцелее в сблъсъците между благородници, религиозни секти, бунтовници и един възраждащ се орден на потайни убийци, който се нарича Разбитото око.
— Всички ли полудяват в морето? — попита Гавин.
— Малко лудост те пази от безумие — отвърна Оролам. — А онзи, дето проклина Зури… Оженил се млад. Името на момичето било Зури. Казали си, че е смешно съвпадение, щом научили за древната езическа богиня на морето със същото име. Майтапели се, че е влюбен и в двете. Тя се самоубила, докато той бил на кораб в морето. Удавила се. Той се обвинява за смъртта ѝ, но причината не е в него, някои хора просто си се побъркват около двайсетгодишни. Някой от жестоките му врагове казал, че Зури научила, че ѝ изневерявал.
Гавин изпсува тихичко, после попита:
— Как научи това?
— Оролам ми каза.
Гавин се вторачи в него.
— Спокойно, само те поднасям — успокои го Оролам. — Ако прекараш по корабите толкова години, чуваш всички слухове. Този научих от един човек, който го познавал още от времето преди да го нарекат Топчията. Ама не помня какво е рожденото му име. Тогава не ми беше интересно. Ей, ти нали много сънуваш?
— Да, сънувам от време на време — отвърна Гавин, но стомахът му се сви. — Всички сънуват.
Този пророк му беше по-симпатичен, когато си мълчеше и се усмихваше мило.
— Сънища, които те смразяват от страх? Събуждаш се уплашен, не можеш да си поемеш дъх, плувнал си в пот?
Самата истина… Гавин сви рамене в безмълвно „може би“.
— Ще сънуваш нещо тази нощ или утре. Не знам точно, но ще е скоро. Запомни съня. Внимавай.
— Не можеш да ме накараш да сънувам.
— Аз не мога. С Оролам си имахме такава игра отдавна. Аз казвам, че той ще направи нещо, което според мен съвпада с волята му, и той някак се чувства задължен да го направи, иначе той ще се изложи, а не аз.
— Страхотна игра.
— О, това е само едната ѝ страна. Всеки път, когато постъпя така, той пък ми пробутва нещо за правене, което аз мисля за невъзможно и се страхувам или срамувам да направя. Все простички неща, но много ме затрудняваха по онова време. Да речем, нарежда ми: „Отиди при онази жена и ѝ кажи, че нейният съпруг я обича.“ И аз се чувствам глупаво — някакъв смахнат отива при непозната и казва такива думи — но въпреки всичко събирам смелост. И тя се блещи срещу мен, все едно съм я халосал с чук между очите, после се разплаква. Не научавам какво става, ама година по-късно я виждам с мъжа ѝ, двамата направо сияят и тя държи бебе в ръцете си. Поглежда ме и ми намигва. После задачите станаха по-мъчни. „Иди да кажеш на губернатора, че ако пак легне с жената на брат си, ще умре след месец.“ Това не ме направи любимец на губернатора, но той преглътна посланието, без да ми каже и една дума накриво. А жената на брат му… Тя се опита да ме убие.
Мълниите доближаваха кораба и пияните пирати ги зяпаха глупаво.
— Вдигнете котвата! — изфъфли Топчията. — Събудете робите. Ще се носим с бурята.
Един моряк забеляза окованите за мачтата Гавин и Оролам и дойде да ги заведе долу. Преди да слезе под палубата, Гавин зърна Топчията стъпил на фалшборда, хванал се за въжетата с едната си ръка и размахал мускета-меч с другата. Изтрещяха светкавици и откроиха силуета му.
— Зури! — кресна Топчията, по бузите му се стичаха сълзи… или бяха само капки дъжд? — Зури, кучко! Убий ме, ако можеш! Предизвиквам те! Ще…
Тътенът на гръмотевица заглуши останалото.
23.
— Сър, не изглеждате учуден — каза Тея на Железни. — Вие… знаехте ли?
— Малката, приличам ли ти на бебе, захвърлено току-що в горските дебри?
— Моля?!
— В Черната гвардия са най-добрите от най-добрите. Различните родове се опитват по един или друг начин да впият нокти в повечето обучаващи се при нас. Успяваха достатъчно често досега, за да ни принудят да станем по-схватливи.
— Значи знаехте?
— Ела с мен — подкани я той.
Нагласи старателно готрата на главата си и двамата тръгнаха към асансьора.
— Когато те погледна, ме попитай дали искам да останеш при охраната — нареди Железни.
Нагласи тежестите и двамата се качиха на последния етаж, където дежурните черногвардейци ги поздравиха.
— Бялата тук ли е? — попита Железни.
— Да, сър — отговори Самит.
Той се подвоуми и стрелна с поглед Тея.
— Сър, искате ли да почакам тук? — попита тя.
Чак толкова предпазлив ли беше? Дори със Самит? Безпокоеше се собствените му подчинени да не съобщят… какво можеха да кажат? Че Тея го е придружила за разговор с Бялата? Такава среща би изглеждала достатъчно безобидно, нали? Но дори в този случай той внимаваше да намали риска от предателство — дори с черногвардейците, сред които живееше още от юношеството си. Нещо посърна в Тея. Искаше ѝ се поне Черната гвардия да е чиста. Все нещо трябваше да е останало чисто и добро, та дори ако самата тя не беше такава. А уж простодушният командир на Черната гвардия се оказа по-хитроумен, отколкото изобщо би ѝ хрумнало.