Братята

Обратният адрес беше Брант, ПК 88 645, Ъпър Дарби, Пенсилвания 19 082.

За да спестят два-три дни, в отдел „Документи“ сложиха на плика пощенски печат от Филаделфия. После писмото отлетя за Джаксънвил, където агент Клокнър лично го остави в кутията на „Аладин Норт“ в пощата на Нептун Бийч. Беше понеделник.

Във вторник, след като подремна, Тревър прибра пощата и потегли на запад, по познатия път към Тръмбъл. На входа го посрещнаха същите пазачи, Маки и Винс, и той се разписа в същата тетрадка, която Руфъс бутна пред него. Последва Линк в крилото за посещения. Спайсър го чакаше в стаята, където обикновено затворниците се срещаха с адвокатите си.

— Вдигнали са ми мерника — каза Линк, като се доближиха достатъчно. Спайсър дори не го погледна. Тревър връчи две двайсетачки на Линк, който ги прибра светкавично.

— Кой? — попита Тревър, докато отваряше куфарчето си. Спайсър четеше вестник.

— Началникът.

— Дявол да го вземе, той ми намали посещенията. Какво още иска?

— Не разбираш ли? — каза Спайсър, без да сваля вестника. — Линк се сърди, че не получава достатъчно. Нали така, Линк?

— Правилно си разбрал. Не знам какви игрички си играете тук, но ако почна да ви проверявам по-сериозно, ще ви се стъжни, нали?

— Добре ти плащаме — уточни Тревър.

— Ти така си мислиш.

— Колко искаш? — попита Спайсър, като този път го погледна.

— Хиляда на месец, в брой — отвърна Линк, като впери очи в Тревър. — Ще ги вземам от твоята кантора.

— Хиляда на месец и пощата няма да се проверява — каза Спайсър.

— Да.

— И нито дума на никого.

— Да.

— Дадено тогава. Сега изчезвай.

Линк им се усмихна и излезе. Настани се пред вратата и за пред охранителните камери от време на време поглеждаше през прозорчето.