Лотос за мис Куон
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотос за мис Куон». Краткое содержание книги:
Полковникът седеше на бюрото си и чакаше. На друго бюро до прозореца Лам-Тан работеше по една обемиста папка. Когато Нан влезе, той дори не си вдигна главата.
Тя погледна полковника и усети как по тялото й преминават тръпки на уж ас.
Инспекторът я изблъска пред бюрото.
— Нан Ли Куон, сър — каза той.
Полковникът погледна часовника си. Беше шест часа и четиринайсет минути.
— Закъсняхте — каза той.
Инспекторът не отговори. Последва пауза, после полковникът му махна да ги остави. Инспекторът излезе от стаята, като внимателно затвори вратата след себе си.
Полковникът загледа Нан, след това се наведе напред и постави дебелите си ръце на попивателната.
— Вие ли сте Нан Ли Куон?
Нан кимна.
— Момиче за танци в клуб „Парадайз“?
Тя пак кимна.
— И имате връзка с американеца Стийв Джафи?
Сърцето й се сви. Като чу името на Стийв, тя се стегна. За първи път откакто бе влязла в апартамента и се бе изправила лице в лице с детектива, тя усети, че мозъкът й започва да работи. Този мъж, седнал зад бюрото, искаше да знае къде е Стийв. Трябваше много да внимава какво ще му каже. Каквото и да станеше с нея, той не трябваше да разбере къде е Стийв.
— Да.
— Кога го видяхте за последен път?
Тя се поколеба, после каза:
— В неделя вечер.
— И оттогава не сте го виждали?
— Не.
— Къде е той?
— Не зная.
Полковникът нетърпеливо махна с ръка.
— Попитах ви къде е той.
— Не зная. — Този път го каза без колебание.
— Къде бяхте днес следобед?
Внимавай, каза си Нан. Много, много внимавай.
— Отидох на разходка.
— Къде?
— Просто се разхождах.
Полковникът си взе цигара. Запали я, без да откъсва очи от момичето.
— Чуй ме добре — каза той. — Зная, че ме лъжеш. Ще намеря американеца. Ти знаеш къде е той. Ако ми кажеш къде се крие, когато го намеря, ще те освободя и ще можеш да се върнеш при семейството си. Ако не ми кажеш, насила ще те принудя да проговориш. За държавата е важно този американец да бъде открит. За държавата няма никакво значение какво ще стане с теб. Има най-различни начини да се накара и най-упоритият човек да ни каже това, което искаме да знаем. Ще си спестиш много страдание, ако ни го съобщиш веднага. Ако упорстваш, ще те предам на няколко мъже, които са експерти в принуждаването на хора да проговорят. Ясно ли ти е?
След двайсет и четири часа, помисли си Нан, Стийв ще бъде в безопасност. Ако мога да издържа и да не кажа нищо дотогава, те няма да могат да го стигнат. Двайсет и четири часа! Мисълта за тези дълги часове, които се простираха пред нея като цяла вечност, я накара да изстине от отчаяние.
— Ясно ли ти е? — попита полковникът.
— Да.
— Много добре. — Той се надвеси още малко напред. — Къде е американецът, Джафи?
Тя повдигна глава и го погледна право в очите.
— Не зная.
Полковникът изгаси цигарата, след това натисна едно копче, встрани на бюрото си.
Последва дълга пауза, през която той започна да разглежда някакви документи пред себе си. Лам-Тан се изправи и му донесе папката. Остави я пред полковника.
— Просто трябва да се подпишете тук, сър — каза той. — Нещо съвсем незначително.
Нан усети, че по лицето й се стичат сълзи. Тя ги изтри с опакото на ръката си. Вратата се отвори и тя замръзна. Влязоха двамата дребни мъже, които бяха удавили Донг Хам в кофата с вода. Застанаха до вратата и зачакаха.
Полковникът подписа документа и подаде папката на Лам-Тан, който се върна до бюрото си, след това погледна към двамата мъже.
— Тази жена има информация, която ми е нужна много бързо — каза той. — Отведете я и прекършете ината й. Работете бързо, но каквото и да й направите, за да я накарате да проговори, внимавайте да не умре.
Когато двамата мъже тръгнаха към нея, Нан започна да пищи.
2
Полковник Он-дин-Кук довършваше вечерята си от раци и китайско вино. От време на време поглеждаше часовника на бюрото си. Беше девет без двайсет.
Жената бе в ръцете на неговите хора от три часа. Фактът, че информацията, която очакваше, още не му бе предадена, определено го учуди. Досега хората му извличаха нужната информация от жертвите си много по-бързо. Закъснението го ядоса, но той имаше вяра в хората си. Ядосваше се на жената и на нейния инат. Е, тя обаче, плащаше скъпо за този инат. Неговите хора не знаеха милост. Никак не му се искаше да е на нейно място.