Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Ти им го даде, Грей.
07:18
Вигор видя шока, изписал се по лицето на американеца.
— Какво говориш, за Бога? — възкликна Грей.
Вигор забеляза и стоманената искрица на задоволство в изумрудените очи на професионалната убийца. Изглежда, й беше приятно да ги дразни. Ала не му убягнаха също изопнатото лице и побелелите страни. Сейчан беше уплашена.
— Всички имаме вина — каза тя, като кимна и към Вигор. Вигор се овладя. Нямаше да й играе по свирката. Кръвта му кипваше толкова лесно напоследък. Пък и вече знаеше какво има предвид Сейчан.
— Символът на Драконовия двор — каза той. — Нарисувала си го на пода. Мислех, че е предупреждение към мен, знак, който да привлече вниманието ми към ангелския надпис.
Сейчан кимна и се облегна назад. По очите му разбра, че той знае.
— Но не е било само това — продължи Вигор. Спомни си своя предшественик във ватиканските архиви — доктор Алберто Менарди, предател, сътрудничил тайно на Кралския драконов двор. Менарди беше изнесъл неправомерно много ключови текстове и ги бе препратил към частна библиотека в един швейцарски замък. Грей, Сейчан и Вигор изиграха централна роля в разкриването му и в унищожаването на сектата. Накрая замъкът — това прокълнато имение с дълга и кървава история — беше дарен на семейство Верона.
— Библиотеката на Алберто — каза Вигор. — В замъка. След кръвопролитието и целия разиграл се ужас, когато полицията най-после ни допусна зад стените му, цялата библиотека беше изчезнала. До последната книга.
— Защо не съм бил уведомен за това? — изненадано попита Грей.
Вигор въздъхна.
— Решихме, че е дело на местни крадци… или пък корумпирани италиански полицаи са решили да се възползват от ситуацията и да разпродадат ценните томове. В колекцията имаше някои наистина ценни текстове. И много книги върху окултните науки, разбира се, като се имат предвид интересите на Алберто.
Колкото и да презираше своя предшественик, Вигор нямаше как да отрече изключителната начетеност на Алберто Менарди — тя понякога граничеше с гениалност. Като префект на архивите в продължение на над трийсет години, Алберто знаеше всичките им тайни. За нищо на света не би подминал уникално по своята рядкост издание на „Описание на света“ със скрита допълнителна глава.
Но какво беше прочел старият префект в книгата на Марко Поло? Какво можеше да го е накарало да я открадне? Какво беше предизвикало интереса на Гилдията?
Вигор впери поглед в Сейчан.
— Само че не обикновени крадци са изнесли книгите от библиотеката, нали? Ти си казала на Гилдията за това безценно находище.
Сейчан не трепна, въпреки хвърленото в лицето й обвинение.
— Нямах избор — спокойно отвърна тя. — Преди две години именно библиотеката откупи живота ми, след като помогнах на вас двамата. Тогава нямах представа какъв ужас е скрит в нея.
Грей слушаше мълчаливо размяната на реплики, следеше с присвити очи монсеньора и убийцата. Направо се виждаше как зъбните колелца в главата му се въртят, как парченцата от мозайката се пренареждат на бързи обороти, помисли си Вигор. Също като Алберто, и Грей притежаваше уникален начин на мислене, умението да жонглира с несъвместими фрагменти и да ги подрежда в нови конфигурации. Нищо чудно, че Сейчан беше потърсила именно него.
Грей я погледна и кимна.
— Ти си чела текста, Сейчан. Истинския разказ за завръщането на Марко Поло.
Вместо да отговори, тя избута стола си назад, наведе се и смъкна ципа на левия си ботуш. Измъкна свитък от три листа, сгънати и пъхнати в таен вътрешен джоб. Изправи се, приглади ги и ги бутна към тях през масата.
— След като започнах да подозирам какво е намислила Гилдията, направих копие на преведената глава. За себе си.
Вигор и Грей се наведоха напред рамо до рамо и плъзнаха поглед по листата. Едрият моряк също проточи врат и дъхът му ги лъхна на анасон от ракията.
Вигор спря поглед на заглавието и първите няколко реда.
Така се случи, че месец след последното пристанище решихме да спрем, за да възстановим запасите си от прясна вода и да поправим два от корабите. Прехвърлихме се на брега с лодки и веднага забелязахме изобилието от птици и преплетената с дебели лиани гора. Осоленото месо и плодовете ни също бяха на привършване. Тръгнахме с четиридесет и двама от мъжете на Великия хан, въоръжени с копия и лъкове — понеже околните острови бяха населени с голи идолопоклонници, които ядяха човешка плът, тази многобройна охрана ни се стори разумна.