Карта от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789545840562
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Монк затвори външната врата, отгърна дългото си палто и сложи ръка върху автомата си. Вигор спази дадените му указания и застана над него.
Грей се приближи до централната врата към вътрешния кораб. Бутна я с длан. В другата си ръка държеше глока.
Корабът беше по-светъл от преддверието — заради високите прозорци. Излъсканите мраморни подове отразяваха светлината и изглеждаха почти като мокри. Базиликата беше много по-малка от катедралата в Кьолн. Нямаше страничен неф, а беше само дълга зала, прав кораб, който завършваш с олтар.
Грей застина, нащрек за някакво движение. Въпреки свет-лината имаше достатъчно ниши, където да се скрие човек Редица колони поддържаше покривния купол. Пет миниа-тюрни параклиса се издуваха от дясната стена, приютили гробници на мъченици и светци.
Нищо не помръдваше. Единственият шум беше далечният рев на уличното движение — идваше сякаш от друг свят.
Грей влезе и бавно тръгна по централната пътека с пистолета в ръка.
Монк мина встрани, така че да покрива целия кораб. Прекосиха мълчаливо помещението. Нямаше и следа от персонала.
— Може да се излезли за обяд — чу се гласът на Монк по радиото.
— Кат, чуваш ли ме? — попита Грей.
— Ясно и силно, командире. Стигнаха до края на кораба.
Вигор посочи надясно, към параклиса най-близо до олтара…
В ъгъла на параклиса един гигантски саркофаг лежеше наполовина в сянка. Също като реликвария в Кьолн, светилището на влъхвите тук беше с формата на църква, но вместо от злато и скъпоценни камъни, този саркофаг беше недялан от един-единствен мраморен блок.
Грей тръгна натам.
Светилището беше високо около три и половина метра, пак толкова дълго и два метра широко. Единственият вход към вътрешността му беше през малък прозорец с решетки ниско на фасадата.
— Finestra confessionis — прошепна Вигор и посочи прозорчето. — Така богомолците могат да съзерцават реликвите коленичили.
Грей се приближи. Монк остана на пост. Ситуацията продължаваше да не му харесва. Наведе се и надникна в малкия прозорец. Зад стъклото се виждаше бяла камера с копринена тапицерия.
Костите бяха извадени, точно както беше казал монсеньорът. Ватиканът не искаше да поема никакви рискове. И с право.
— Ректорията се намира вляво от църквата — каза Вигор малко по-високо, отколкото му се искаше на Грей. — Там са кабинетите и жилищната част. Минава се през ризницата. — И посочи към другия край на църквата.
Сякаш по негов сигнал една врата в дъното на кораба рязко се отвори. Грей падна на едно коляно. Монк дръпна монсеньора зад една колона и едновременно с това вдигна пушката си.
Един-единствен човек влезе през вратата, в неведение за присъствието им.
Млад мъж в черно с бяла якичка.
Свещеник.
Беше сам. Приближи се до олтара и се зае да пали някакви свещи край него.
Грей изчака, докато свещеникът се приближи на два метра. Засега никой не го беше последвал. Той бавно стана и се показа.
Свещеникът застина — ръката му остана протегната към поредната свещ. Потрес се изписа на лицето му, когато забеляза пистолета в ръката на Грей.
— Chi sei?
Грей продължаваше да се колебае.
Вигор се показа иззад колоната.
— Padre…
Свещеникът подскочи и очите му се стрелнаха към монсеньора. Моментално забеляза якичката му и страхът на лицето му се замести с объркване.
— Аз съм монсеньор Верона — представи се Вигор и пристъпи напред. — Не се страхувайте.
— Монсеньор Верона? — Тревога набразди чертите на младия мъж. Той отстъпи крачка назад.
— Какво има? — попита Грей на италиански. Свещеникът поклати глава.
— Не може да сте монсеньор Верона. Вигор се приближи и му показа ватиканския си документ за самоличност.
Мъжът местеше поглед от картата към Вигор и обратно.
— Но… но… един човек дойде тук рано сутринта, малко след зазоряване. Висок човек. Много висок. С документ на името на монсеньор Верона. Носеше документи с всичките нужни печати от Ватикана. Които му даваха право да отнесе костите.
Грей и монсеньорът се спогледаха. Бяха ги надхитрили. Този път Драконовият двор беше заложил не на грубата сила, а на обикновена хитрост. По необходимост. Заради подсилената охрана. Сметнали, че истинският монсеньор Верона е игьртъв, те си бяха присвоили ролята му. Както знаеха и всичко друго, явно бяха знаели и за допълнителната задача на Зигор да прибере реликвите. Бяха използвали тази информация, за да измъкнат костите въпреки подсилените охранителни мерки.