Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
Кат все още не знаеше точно за кого работи Хеджър, но не беше трудно да се досети. Търсеше потвърждение. Отново го попита:
— Работил си за ЦРУ във Виетнам? Според мен по това време си имал батальон.
Хеджър поклати глава.
— Не. Стигнах само до подполковник. Намериха друга работа за мен.
Не отрече за ЦРУ, но беше очевидно, че е бил, предложението е било оттам. Ако един випускник на военната академия стигне само до подполковник по време на война, от него не може да излезе нищо. Кат не изкоментира това, защото щеше да има нужда от помощта на Хеджър.
— Чувам, че си подредил живота си добре — каза Хеджър кисело.
— Да. Имах добра идея и шурей, който е ловък бизнесмен.
Хеджър кимна, сякаш е знаел през цялото време, че успехът на Кат се дължи на труда на някой друг.
— Имаме няколко твои принтера в посолството. Много са шик.
— Благодаря — каза Кат, но изпитваше желание тези, които трябва да дойдат, да го сторят по-бързо. Хеджър винаги е бил труден събеседник.
Сякаш в отговор на желанието му вратата на канцеларията се отвори и влязоха Кандис Лий и един млад мъж.
— Познаваш Лий — каза Хеджър. Посочи с глава младия мъж: — Това е Сойер.
Кат се ръкува, а Хеджър предложи:
— Добре. Кажи ни всичко досега.
Кат се колебаеше. Не се доверяваше на Хеджър, но не знаеше дали недоверието му е махмурлук от старото познанство или нещо повече.
— Може би Дръмънд ви е казал, обаждането на дъщеря ми е потвърдено от един хотел в Картахена. Отидох там и я проследих до Кали. Предполагам, че сега е в Богота. Възможно е да е била на реактивния „Гълфстрийм“, за който споменах.
Кандис Лий се обади:
— Проверихме. Пилотът е регистрирал полет до Кали, но веднага след излитането е направил пререгистрация за Летиция. Самолетът има американски регистрационен номер. В Лангли издирват притежателя му.
Хеджър изглеждаше раздразнен от обаждането й.
— На кого е самолетът? — запита той Кат. — Имаш ли представа?
— Мисля, че е на един търговец на наркотици. Едра риба.
— Тук ги има много — изсумтя Хеджър. — Какво още можеш да ни кажеш?
— Това май е всичко — отговори Кат.
— Е, колеги — обърна се Хеджър към двамата, — мисля, че щеше да бъде по-добре, ако мистър Катлидж се срещне с Бъз Бергман. — След това се обърна отново към Кат: — Моите хора не се занимават много с наркотиците. Мисията ни тук е свързана с политиката, с партизаните. Това ни запълва времето.
Вдигна телефона и набра някакъв номер.
— Бъз? Тук е Бари. Искам да говориш с един човек. Имаш ли минутка? Да, сега. — Затвори телефона и тръгна към вратата. — Ела. Ще те представя на началника на Отдела за борба с наркотиците.
Кат го последва надолу по коридора. Кандис Лий и Сойер останаха в канцеларията. Преминаха голяма зала за приеми и пристигнаха в просторна канцелария, чиито стени бяха покрити с карти и снимки. Зад бюрото седеше един нисък и набит мъж.
— Това е Бъз Бергман. Бъз, Уендъл Катлидж. Предполагам, че си чел за случая „Катлидж“.
Бергман подаде ръка.
— Да. Съжалявам, мистър Катлидж.
— Благодаря — каза Кат, като се ръкува. Хареса Бергман веднага, без да знае защо.
Бергман им предложи да седнат на дивана, но Хеджър остана прав.
— Бъз, моята главна квартира и посланикът са обещали на мистър Катлидж да му окажат съдействие, за да открие дъщеря си, която може би все още е жива. Той смята, че изчезването й е свързано с контрабандата с наркотици. Нека ти разкаже всичко, а ти ще му обясниш какво правиш тук и ще видиш дали можеш да му бъдеш полезен. Обадете се, когато свършите.
Хеджър излезе от стаята и затвори вратата след себе си.
— Объркан съм — каза Бергман, когато седнаха на дивана. — Мислех, че дъщеря ви е убита.
— Така изглеждаше, но се случиха много неща.
Кат разказа историята от самото начало.
Когато свърши, Бергман го погледна за момент мълчаливо.
— И „Гълфстриймът“ е отишъл към Летиция?
— Кандис Лий каза, че е установила това. Къде е Летиция?
Бергман стана и го заведе до стената, където имаше голяма карта на Колумбия. На юг от Богота страната ставаше по-тясна и Бергман посочи най-крайната точка.
— Ето — каза той. — На река Амазонка.
— Не знаех, че Колумбия стига до Амазонка — учуди се Кат, като разглеждаше картата.
— Да. Летиция е граничната точка между Колумбия, Перу и Бразилия. Амазонка завива на югоизток, където стига до колумбийската граница. Както виждаш, Летиция е в най-южния ъгъл на трапецовидната област от Колумбия, оградена на изток и запад с прави граници, на север стига до река Путумайо, а на юг до Амазонка. Тази зона, наречена Трапеца, е център на кокаиновата промишленост. Листата на коката се отглеждат в Перу и Боливия, след което се докарват в Летиция по въздуха или по Амазонка, а оттам — във фабрики в Трапеца, където се получава кокаинът.