Край на дежурството

Дайна Скот седи на дивана между двамата си родители. Тази вечер изглежда малко по-голяма от възрастта си заради грима — току-що се е върнала от репетиция в гимназия „Норт Сайд“, където театралният клуб поставя мюзикъла „Господата Фантастик“. Тя играе Луиза, информира го Анджи Скот, страхотна възможност. (Думите ѝ карат Дайна да завърти очи.) Ходжис седи срещу тях на кресло, подобно на онова в собствената му дневна. От дълбоката вдлъбнатина на седалката заключава, че е любимото на Карл Скот.

На масичката пред дивана стои яркозелена игра „Заппит“. Дайна я донесе от стаята си веднага, от което Ходжис заключава, че играта не е била погребана под купища спортно оборудване в килера или зарязана в прахоляка под леглото. Не е била забравена и в училищното шкафче на Дайна. Не, била ѝ е под ръка. Което означава, че я е ползвала, колкото и да е старомодна.

— Тук съм по молба на Барбара Робинсън — казва им той. — Днес я е блъснал пикап…

— Майко мила! — възкликва Дайна и притиска длан до устата си.

— Добре е — успокоява я Ходжис. — Само кракът ѝ е счупен. Ще остане в болницата тази вечер, но ще си бъде вкъщи утре и вероятно ще е на училище другата седмица. Можеш да се подпишеш на гипса ѝ, ако още правите така.

Анджи прегръща дъщеря си през раменете и пита:

— Какво общо има злополуката с играта на Дайна?

— Ами, Барбара имаше същата и за малко не я е погубила — ударило я електричество. — Предвид казаното от Холи, докато идваше насам, не е лъжа. — Пресичала улицата, докато зяпала в екранчето, за миг в главата ѝ всичко се объркало и понечила да слезе на платното. В последния момент едно момче я блъснало встрани, иначе е щяло да се случи непоправимото.

— Боже! — изпъшква Карл.

Ходжис се привежда към Дайна:

— Не знам колко от тези джаджи са дефектни, но от случилото се с Барб и от другите инциденти, за които знаем, можем да съдим, че поне няколко не работят.

— Нека това ти е за урок — казва Карл на дъщеря си. — Следващия път, когато някой ти предложи нещо безплатно, внимавай.

Тя отново завърта очи — типична тийнейджърска мимика, изразяваща досада.

— Любопитен съм откъде си взела играта. Доста е загадъчно, защото компанията-производител не е продала много бройки. След фалита ѝ акциите ѝ били изкупени от друга компания, която пък преди две години обявила банкрут. Навярно ще си кажете, че игрите са били продадени, за да се покрият донякъде загубите…

— Или унищожени — намесва се Карл. — Така правят с непродадените книги с меки корици.

— Да, знам. Е, Дайна, откъде я взе?

— Влязох в уебсайта — обяснява тя. — Не съм загазила, нали? Не знаех, че е незаконно, обаче татко казва, че непознаването на закона не е оправдание.

— Не си направила нищо лошо — уверява я Ходжис. — В кой уебсайт?

— Badconcert.com. Потърсих го на телефона си, когато мама ми се обади по време на репетицията, че ще дойдете, но е изчезнал. Сигурно са раздали всички игри.